Може би не всеки знае, че плитките кръгли съдове със стъклени или пластмасови капаци, използвани в лабораториите, в които се отглеждат клетки основно на бактериални култури за наблюдение на микроорганизми, всъщност се наричат блюдо на Петри (Petri dish).
Историята на блюдото на Петри е доста интересна. Първите микробиолози най-често се опитвали да отглеждат микроорганизми върху проби (основно храна), върху които организмите първоначално били изследвани. И естествено, това е била напълно логична стъпка, докато един от пионерите – който по-късно е бил признат за основоположник на модерната бактериология – немският лекар Роберт Хайнрих Херман Кох открива, че най-добрите резултати от посявки се получават (особено при работа с патогени), когато се използват екстракти от месо (бульони) и по-специално бульони от пресен говежди серум.
Няколко години били необходими, за да се установят недостатъците от използването на течността и да се потърсят стабилни алтернативи.
През 1881 г. Роберт Кох демонстрира нова техника на Международния конгрес по медицина в Лондон, като използва желатин върху плоско парче стъкло, което му позволило да разстели и наблюдава индивидуално изолираните колонии от бактерии.
По-късно същата година Фани Хесе, която работела в лабораторията на Кох, предложила животинският желатин да се замени с агар – желатинова субстанция, извличана от някои червени водорасли и използвана по онова време най-често в готварството за сгъстяване на храни като ефикасен стабилизатор.
И, естествено, парчетата стъкло с агар станали известни като Agar plates (агарови плаки), като първата официална публикация е през 1887 г., когато списанието Edinburgh medical journal съобщава за лабораторно изследване върху бацила, причиняващ пневмония: „Разлят върху агарови плаки, бацилът на пневмонията оформя сиво-бели, пихтиести колонии“.
Обикновено агарът бил разстилан в плоска бутилка и бил достъпен чрез тесен отвор в края й, докато през 1887 г. Юлиус Рихард Петри, друг микробиолог, работещ в лабораторията на Кох, открил, че поставянето на капак върху плоската чиния с агар ще улесни отглеждането на бактериални култури. Това довело едновременно до намаляване на вероятността от зараза както по въздуха, така и при докосване, и давало максимални възможности за наблюдение.
Петри модифицирал съда по подходящ начин и започнало да се наблюдава бърз растеж на културите. Така се родило блюдото на Петри, за да се превърне в неизменен помощник на всички съвременни биолози, а изразът навлязъл в езика.
Петри се преместил в лаборатория за борба с туберкулозата в Германия и неговото блюдо разнесло името му, като първо се появило във Philosophical transactions of the Royal Society of London (Философски транзакции на Кралското общество в Лондон) само 4 години след изобретяването: „Вода от канализацията беше поставена в стерилизирано и покрито с капак блюдо на Петри“.
В преносен смисъл изразът Petri dish се използва за среда, в която се очаква бърз растеж и развитие. Той е използван в този смисъл например през 1993 г. в статия на The New York Times: „Африка е наистина блюдото на Петри на цивилизацията“.
