Думата Алабаш (kohlrabi) e въведена в английския език от един експерт по селското стопанство. Чарлз Ванкувър е роден в Холандия в семейството на англичани и прекарва живота си в занимания, свързани със земеделието. Първоначално е чирак във ферма в Норфолк, изучава пресушаването на мочурищата на първото си работно място в Ирландия, преди да се премести в Кентъки, където управлява 53 000 акра обработваема земя.
През останалата част от живота си той продължава в този дух, като проучва, анализира и пише трудове за селското стопанство във Великобритания, Холандия и САЩ. По онова време британският Комитет по селско стопанство поръчва на различни експерти да направят оценка на състоянието на почвата и земеделието в различните области в Англия. Тези писмени становища са били озаглавени General Views. Ванкувър пише за Кеймбридж, Хампшър и Девън и описва в детайли земеделските практики в началото на 19 век.
В книгата си за Девън, публикувана през 1808 г., той посвещава глава на растението Khol Rabi. Той го описва като „изключително сладки надземни ряпо-зелки“. Зайците много обичали да си похапват от тях, като ги подбирали измежду репите, до които изобщо не се докосвали.
Експерименталното засаждане на алабаш е регистрирано същата година от реформатора Джон Карвън в книгата му „Съвети за стопанисването и изхранването на добитъка и подобряването условията на живот на бедните”.
Думата има немски произход (Kohl – зеле и Rübe – ряпа). Основни консуматори на алабаш са Германия, Австрия и Индия.
Алабашът се отглежда и в България и напоследък става все по-търсен заради полезните си качества и ниската калоричност. По-сладък е от ряпата, а не съдържа мазнини и холестерол. Укрепва имунната система, помага при анемия и авитаминоза.
