Лютивото чили е ранен пример за трансконтинентална търговия.
Чили е било растение (сорт люти чушки) в Централна Америка през 16 век, преди да бъде открито от испанците, които са го наричали чили.
И ето как думата чили навлиза в английския език. Това става в книга, публикувана през 1662 г. със заглавие „Индиански нектар” (The Indian nectar) и подзаглавие „Беседа за шоколада” (A discourse concerning chocolate). В нея има описание как южноамериканците пият топъл шоколад. Написана е от Хенри Стюб, известен повече с религиозните и политическите си трудове. В книгата Стюб цитира гватемалците, които канят съседите си на чаша топъл шоколад, поръсен с анасонови зърна, чили или люта чушка.
Благодарение на испанските открития, чилито е пренесено в Испания вероятно още по времето на Колумб. Между 16 и 18 век Лисабон е едно от най-важните пристанища. Потегляйки от Мексико, чилито се озовава в Лисабон и е пренесено от там в Индия чрез португалските търговци, които се отправят към Азия в търсене на подправки. И става така, че растение, което произхожда от Южна Америка, достига до Индия, страната, която днес е най-големият производител на чили в света.
Днес популярността на целогодишната южноамериканска люта чушка чили е пренесена и върху подправката чили. Изсушена или на прах, маринована или сурова, тя придава пикантен вкус на много ястия. Освен това има репутацията на враг на килограмите и често фигурира в диетите за отслабване заради способността си да ускорява обмяната на веществата.
