Думата очевидно произхожда от испанския роман на Сервантес „Дон Кихот”, публикуван в две части през 1605 и 1615 г. Книгата може да се смята за първия роман в света и се превръща моментално в бестселър. Необичайно за тогавашното време, текстът веднага е преведен на английски, като първата част е издадена през 1612 г., а втората – през 1620 г. По този начин идеята за романтичен, но скаран с реалността рицар достига много бързо до Англия. Британският поет Джон Кливланд пръв показва познанията си във връзка с романа в писмена форма още през 1644 г., като пише как „Донкихотовците от епохата се борят с вятърните мелници в собствените им глави“. През следващите стотина години прилагателното в английския език преминава през различни вариации, които на български могат да бъдат предадени като донкихотски, донкихотов, донкихотовски, но в крайна сметка тъкмо думата „донкихотовски“ става най-популярна и започва да се употребява в смисъл на „идеалистичен по наивен начин“.
Прилагателното донкихотовски навлиза в българския език почти три века след първата си употреба на английски по простата причина, че романът на Сервантес достига до българските читатели сравнително късно. Първият превод на „Дон Кихот“ на български е направен през руски език от Христо Самсаров през 1882 г., а първият превод направо от оригинала е на Петър и Тодор Нейкови от 1947 и 1949 г. Днес в ежедневната ни реч можем да се сблъскаме с „донкихотовска ситуация“, разкриваща трагикомизъм, или спорни „донкихотовски постъпки“ в стремежа ни към нещо по-добро.
21.02.2014
