Чосър употребява думата execute (с многобройните днешни значения изпълнявам, прилагам, екзекутирам) за първи път в смисъл на извършвам, осъществявам. В „Разказ на рицаря“ провидението управлява света и осъществява онова, което Бог е предопределил.
Първият човек, използвал думата executive в английския език, е Томас Брауни – това става през 1646 г., думата е във формата на прилагателно, а дискусията е за хермафродитите. Някои хора притежават и мъжки, и женски органи и са способни да „изпълняват функциите и на двата вида органи“. Само година по-късно, това „изпълняване“ е използвано за пръв път във връзка с правителството в трактата на Натаниел Бейкън, публикуван точно по времето, когато Великобритания е на прага на гражданска война. Пълното заглавие на трактата е „Историческа беседа върху еднородността на правителството на Англия“ (Historical Discourse of the Uniformity of the Government of England). Това е задълбочен анализ на отношенията между управляващи и управлявани, правата на народа, парламента и монархията. В Саксонска Англия кралят е върховен главнокомандващ по време на война, но в мирно време „изпълнителната власт до голяма степен е в ръцете на благородническото съсловие“.
Думата се появява за пръв път като съществително по време на подготовката за написване на проекта за конституция на САЩ по време на Учредителното събрание на Филаделфия – епична четиримесечна сесия през 1787 г., по време на която се дефинират функциите на управлението: „перфектното съчетание вероятно би се състояло от законодателна, изпълнителна и съдебна власт“.
Съвременният смисъл на думата за човек от високите етажи на управлението на организация или компания се появява в книга на Лоримър (редактор в „Сатърдей Ивнинг Пост“ и писател). В книга, озаглавена „Писма от един самоук търговец към неговия син“ (Letters from a Self-made Merchant to his Son), съветите са във формата на анекдоти. Трябва да се работи упорито още на дъното на административната стълба, защото „Има достатъчно пространство на върха, но в сградата няма асансьор“. Лоримър описва месар, който един ден предлага къс месо с високо качество, а на следващия – жилаво и негодно за ядене и всичко това за един долар. Тези хора се трудят усилено, но не отбелязват напредък. „Те никога няма да прекрачат бариерата, която отделя чиновниците от изпълнителните директори.“
