Терминът е съставен от гръцките думи „kalos“ (красив), „eidos“ (форма) и „scopeo“ (гледам). Калейдоскопът е изобретен от сър Дейвид Брюстър, шотландец, работил върху идеята няколко години, преди да я патентова. Първото споменаване на думата калейдоскоп в английския език е в заявлението за получаване на патент, подадено през 1817 г. Очарователното цилиндрично приспособление, изпълнено с цветни късчета, пречупени през огледала, оформящи отново и отново симетрични фигурки, както и елегантната гръцка съставна дума, с която е назовано, веднага привличат вниманието. На следващата година издателят на Лорд Байрон – Джон Мъри изпраща един калейдоскоп на британския романтик като подарък със следния текст: „Изпращам ти добре конструиран калейдоскоп, току-що изобретена играчка“. През 1822 г. тези хипнотизиращи нововъведения вече са произвеждани масово и стават любими играчки на децата в САЩ.
Д-р Дейвид Брюстър е учен, фокусирал изследванията си върху пречупването на светлинните лъчи, а трудовете му стоят в основата на развитието на стетоскопите и морските фарове. Той играе съществена роля и при популяризирането на важни научни нововъведения по онова време в списанието „Journal of science“, което основава в Единбург заедно с Британската асоциация за напредък в науката, сред учредителите на която е самият той. Но независимо от многото поводи да получи световна известност, той ще бъде запомнен именно с калейдоскопа. 40 години след като изобретява омагьосващото устройство, той пише значителен труд по темата със заглавие „Калейдоскопът: история, теория и конструкция и приложенията му в изящните и приложните изкуства“. Интересно съвпадение е, че тъкмо Джон Мъри, опознал добре калейдоскопа още от създаването му, публикува този трактат.
