Използването на думата карантина в английския език е свързано с постите, които Исус прави в продължение на 40 дни. Използва я Уилям Уей, английски свещеник, който се отправя на три поклонения между 1456 и 1462 г., по време на които посещава Компостела, Рим и Свещената земя и предоставя информация на бъдещите поклонници за такива практични неща като обменния курс и цените на храната и виното. В своите пътни бележки той описва „безкрайната карантина, при която тялото на Христос след пост започна да линее”.
През 16 и 17 век думата става по-конкретна, но все още се свързва с период от 40 дни. Първоначално това е правен термин, свързан с периода в който жена, чиито мъж е починал, може да получи своя дял от наследството и в същото време все още живее в основния дом на покойния съпруг. Думата се е отнасяла и за период на покаяние.
Днешното значение на думата се появява в Англия едва през 1649 г. в „The Moderate Intelligencer”. Това е нов британски вестник с акцент върху международните събития и един от първите новинарски източници в света, позоваващи се на чуждестранни кореспонденти. Логично е, че тъкмо той публикува новина за кораби в Южна Франция, „които тъкмо приключват карантина”. Идеята да бъдеш поставен в изолация за известен период, докато се установи, че инфекцията е преминала, колкото и време да отнеме това, стои в основата на съвременното значение на думата. Тя вече няма никаква връзка с 40 дни или с Исус.
