Думата кушетка (couch) първоначално се е отнасяла за място, което е служело за спане и почивка, съставено от дървена основа, покрита със завивки. Първата употреба на думата е в един много ранен превод от френски на английски език в книга, известна като Ayenbite (раннa английска дума за угризение на съвестта). В този труд, публикуван през 1340 г., който очевидно е бил много популярен навремето, ако съдим по големия му тираж, много от думите са преведени буквално и преводачът пише как всяка нощ авторът се отправя към леглото или кушетката си със сълзи на очи. Очевидно думата се е употребявала вече от мнозина, след като Чосър описва как си приготвя кушетката за спане и през следващите няколко столетия думата кушетка е до голяма степен синоним на легло. Едновременно с това кушетката е била и място за сядане.
Думата се превръща в синоним на диван едва след като индустриализацията поставя началото на фабричното производство на мебели в края на 19 век. Тогава този елемент от обзавеждането влиза във всеки дом. Думата, която употребяваме в българския език, има френски произход и идва от глагола coucher – лягам, слагам да спи, а съществителното couchette означава малко легло. Думата кушетка навлиза в руския език и можем да я срещнем в „Братя Карамазови” на Достоевски и в „Ана Каренина” на Толстой в смисъл на малък диван. Една от най-популярните кушетки е тази на д-р Фройд. Намира се в неговия музей в Лондон, където основателят на психоанализата се премества, след като нацистите анексират Австрия. Тя е и най-известният експонат в музея.
