Думата пейзаж е заимствана от френския език. Английската дума със същото значение произлиза от холандската дума landschap. Въпреки че типът рисунка е съществувал преди това, тъкмо холандците популяризират жанра през 16 век. Вероятно за европейски баща на този тип рисунка може да бъде смятан Йоахим Патинир. Макар че съществуват само 5 картини, чието авторство може със сигурност да му бъде приписано, той наистина прави революция в пейзажната живопис.
Въпреки това думата навлиза в английския език по заобиколни пътища. Първите две споменавания на думата са в преводи. Единият е много практичен, публикуван е през 1598 г. от Ричард Хейдок и е озаглавен „Брошура на Джовани Ломазо за изкуството на изящната живопис“. Ломазо е италиански художник, който ослепява на сравнително ранна възраст, посвещава се на теорията на изкуството и е известен като художник, рисувал пейзажи.
Веднага след това думата се появява в английския език в друг превод, озаглавен: „Бартас и неговите божествени седмици и творби“. Редовните читатели на рубриката ни сигурно си спомнят за Гийом дю Бартас, французин, който пише за сътворението (виж анорексия) и повлиява на Джон Милтън. Преводачът Джошуа Силвестър описва как Творецът наблюдава сътвореното от него „като изкусен художник, създал пейзаж, който го прави щастлив“.
Почти по същото време един от великите британски драматурзи Бен Джонсън описва в една от първите си пиеси сценичен пейзаж, състоящ се от дървета, пространство за ловуване и изкуствено езеро.
