Лавината е свличане на огромна снежна маса по планински склон с нарастваща скорост надолу към равнината.
Първото английско преживяване на лавина е станало по време на пътуване из Европа в края на 18 век, като първото наблюдаване е било в Италия, Франция и Швейцария. Трябвало е да мине известно време преди изписването на думата да придобие днешния вид – в италианския език първоначално е употребяван вариантът „valance“, а във френският „valanche“.
Първото споменаване на лавина в английския език е в списанието „The Gentleman’s Magazine“ през 1765 г. в описание на едно необичайно събитие – как три жени са били спасени, след като са били затрупани в снега за цели 36 часа от лавина в италианските Алпи. Съществува подробно описание на пастора, който се приготвял да се запъти към църквата, когато чул „грохот от върха на планината“ и видял „две лавини (valancas) да се спускат надолу към селото”. Спасените от снежната клопка жени получили пари, за да си построят нова къща и да водят същия живот както преди да ги сполети нещастието.
Тобаяс Смолет е известен английски романист, автор и на книга с пътеписи, който се е възползвал от известността си, за да получава в аванс пари като преводач (той превежда „Дон Кихот“ от испански на английски, за което му е платено пет години преди публикуването, и редактира превода от френски на английски на 35 тома с творбите на Волтер).
Освен това той се отправя на двугодишно пътешествие из Европа, за което пише в книгата си „Пътешествия из Франция и Италия“ (Travels though France and Italy), публикувана през 1766 г., една година след завръщането му у дома. Той пътува през планинския проход Кол дьо Тенд от Ница и описва основната опасност при движението по тясната планинска пътека – лавините (valanches). Той ги описва като „кълба сняг, които се търкалят надолу толкова бързо, че пътникът е премазан, преди да успее да направи и три крачки по пътя“. Смолет добавя, че лавините унищожават дървета, къщи и убиват хора.
По времето, когато Байрон пише „Манфред“ през 1817 г., думата лавина вече е навлязла в речника. Героят му призовава лавината „да дойде и да ме смаже“ (come and crush me), но за нещастие единственото, което се случва в романтичната поема, е, че тя се стоварва върху неща, които ще продължат да живеят.
