По ирония на съдбата първото косвено споменаване на думите „маникюр“ и „педикюр“ е във вестник със заглавие „Миньор от окръг Маккийн“ през 1877 г., а самото споменаване е във връзка с професията: „Не съм маникюристка, занимавам се само с педикюр“.
Скоро след това Хенри Теофилус Финк прави своя принос към историята на думите. Първата му книга „Романтичната любов и физическата красота“ (нехудожествен текст), е публикувана в Ню Йорк през 1887 г. Тя съдържа достойни за цитиране изрази като „Не е ли целувката самият автограф на любовта?” или „Всички сме родени за любов, това е принципът на съществуването и единственият му смисъл“. Но тя включва и коментара „Едва ли има толкова много тайни при правенето на маникюр, колкото хората си представят“, което е първото писмено споменаване на думата като съществително. Че е бил донякъде прав, доказва фактът, че много скоро след това в каталога от 1895 г. на компанията за поръчки по каталог Montgomery Ward е рекламирана „Комбинирана чанта с принадлежности за тоалет и маникюр“ (за повече информация). Хенри Теофилус Финк, на когото дължим въвеждането на думата, е американски музикален критик, писал книги за Шопен, Падеревски, Григ и Масне и е един от големите поддържници на Вагнер в САЩ.
Днес бизнесът „правене на маникюр“, цитиран за пръв път в миньорски вестник, е огромен. Според Nails Mag той е генерирал около 7.5 млрд. долара само в САЩ през 2012 г. В страната се прилагат различни нива на професионализъм. Например в Кънектикът не се изисква никакво време за получаване на лиценз за маникюрист, докато в Алабама са необходими 750 часа обучение, преди да се получи лиценз. Изглежда Финк не е осъзнавал, че вероятно в маникюра има повече тайни, отколкото хората си представят.
