Глаголът „marinate“ (мариновам или поставям в марината) се появява в английския език в препоръка за един готвач. В писмо, предоставено от Хауел на един шеф-готвач, търсещ работа през 1630 г., са описани великолепните умения на готвача. Той има международен опит. Следва списък с умения, но първото и най-същественото от тях е, че „той може да поставя в марината риба и мекотели“, освен това умее да приготвя отлични пикантни сосове, месо с картофи на фурна, рагу, знае как се приготвя овнешко, говеждо и бекон, може да съчетава вкусни ястия със зеле, ряпа, артишок, картофи и фурми, знае как да готви месо и птици. Препоръката е наистина отлична. В заключение се казва, че ако готвачът не е достатъчно добър, „можете да го върнете обратно там, откъдето сте го взели“.
Очевидно думата мариновам е относително добре позната. В ръководство по риболов от 1653 г. (The Art of Angling) Томас Баркър дава съвети не само как да се лови риба, но и как да се приготвя. В книгата има обширен раздел как да се приготвя пъстърва по английска, италианска и френска рецепта. Баркър продължава с описание как се маринова рибата така, че „да се запази за четвърт година през лятото“, и уверява, че приготвена по този начин, рибата става „най-превъзходното ястие с прясна риба за италианците, перфектно и сладко на вкус“. Следва дълго описание как точно протича процесът на мариноване. Звучи доста добре. Почисти рибата, използвай вино бордо и оцет в пропорция едно към едно, добави дафинов лист, шафран, сушена кора на индийско орехче, настъргано индийско орехче и лимони.
Добре поне, че е имало период в историята, когато английското готварство не е било с лоша репутация.
