Думата jade (нефрит) се появява в английския език посредством преводи от различни езици.
В своя труд „Откриването на Гвиана” (The Discovery of Guiana), публикуван през 1595 г., Сър Уолтър Райли описва колко е лесно да се открива злато в Южна Америка. В своето донякъде преувеличено описание на богатството на страните от континента, той превежда от испански израза „peidras hijadas“, като „вид зелени камъни“, или казано с други думи „jade stones“, които се използват „за лечение на заболявания от типа на меланхолията“. Само три години по-късно в своя италиански речник Джон Флорио описва „Iada, вид скъпоценен камък, подобен на изумруда“. Думата „Jade“ се появява също и в превод от Джон Дейвис на творба на Винсент Воатюр, френски автор на писма, в която думата е изписана като „ejade“.
Едва в Енциклопедията на Е.Чембърс, издадена през 1728 г., думата „jade” започва да се изписва по начина, по който е изписвана и днес (въпреки че по-късно изписването jad също се налага като вариант).
При първите споменавания на нефрита обаче не се дава информация за значението, което династиите в Централна Америка и Азия са придавали на скъпоценния камък. В Китай нефритът е имал по-висок статус от златото и диамантите, затова и го наричат Китайски диамант. Известно е например, че китайските императори са се хранели в съдове от нефрит, а най-големият комплимент за жените бил, че са красиви като нефрит. Според Фън Шуй нефритът е покровител на семейството и благополучието.
В българския език думата нефрит произлиза от латинския израз „lapis nephriticus”, заради приликата му с бъбречните камъни и поверието, че може да лекува болки в кръста. Древните хора вярвали, че нефритът лекува недъзи и повишава самочувствието. Думата жадеит като синоним на нефрит също се употребява, но много по-рядко.
И макар нефритът да се смята за камък на силата и дълголетието, да не забравяме все пак, че думата нефрит означава и…възпаление на бъбреците.
