Почти веднага след появата на банкомата възниква необходимостта да се изобрети и начин за ограничаване на достъпа и защита на данните. Така се появява ПИН кодът за удостоверяване на автентичността на потребителя. Всичко, което трябва да се направи, е да се изпише номерът на кода върху устройството, за да се влезе в системата.
Идеята за ПИН кода се появява в Англия през 60-те години на 20 век. Днес се нуждаем от ПИН код, за да имаме достъп до парите си, или за да ползваме мобилните си телефони. В повечето страни ПИН кодът се състои от четири цифри. Швейцария прави изключение с шестцифрен код.
Очевидно е, че при четири цифри съществуват 10 000 комбинации, но много хора не проявяват въображение, когато избират комбинация. Приблизително една на всеки девет комбинации е 1234, а една на всеки 18 – 1111.
Онзи, който се опита да пробие системата, има 30 % шанс да го стори само с 60 комбинации.
Бъдете внимателни и в България, и по света за картови измами, свързани с това, че сте избрали прекалено лесна цифрова комбинация или кодът ви е бил видян по време на въвеждане.
