Англичанинът с пуйките е Уилям Стрикланд. Той е взел участие в едни от първите британски пътешествия към Новия свят в началото на 16 век и е донесъл оттам пуйки. Доходният внос го прави богат и му дава възможност да купи няколко обширни имения в Йоркшир. Стрикланд си е давал сметка какво му е донесло успех и включва пуйката във фамилния си герб. Всъщност първата европейска рисунка на пуйка се появява за пръв път върху неговата молба за правото да използва този нов фамилен герб.
Търсенето на пуйки в Англия е много голямо още от самото начало. През 1541 година яденето на пуйка е било толкова популярно, че Томас Кранмер предупреждава свещениците да не прекаляват с консумацията на пуешко, като включва пуйката в списък с храни, които не трябва да се ядат в големи количества. Усилията му обаче да обуздае консуматорите на пуйки били напразни. Литературата от онова време описва дузина пуйки като подарък, подходящ за крале. Сред отрицателните странични ефекти от тази мания по пуйките през 16 век е и първото транспортно задръстване в света, причинено от хиляди пуйки, докарани в Лондон от фермерите.
Но това, което е още по-интересно днес, е, че първият Ден на благодарността е бил честван от първите американски заселници и индианците уампаноаг през 1621 година. Поклонническата вечеря е включвала тиква и местна порода пуйка. Идеята за отбелязване на Деня на благодарността с пуйка пуска корени с времето. Любопитното е, че вероятно тъкмо Чарлз Дикенс е популяризирал ястието, като е включил птицата в описанието на класическата вечеря в новелата си „Коледна песен”.
