Думата сафари е била употребена за пръв път на английски през 1859 година от Ричард Бъртън, който се е отличавал с разностранни интереси и умения. Сред върховите точки в неговите преживявания са пътуване до Мека, дегизиран като мюсюлманин през 1853 година (ако истинската му националност и вяра са били разкрити, той е щял да бъде екзекутиран), пътешествие с изследователска цел из Африка, финансирано от Кралското географско дружество между 1856 и 1860 година, и превода и публикуването на „1001 нощ” и „Кама сутра” на английски език.
Бъртън споменава думата сафари в своите записки от пътешествията си из Африка през 1859 година. Думата произлиза от „пътуване” на суахили. В началото за сафари е била смятана експедицията с изследователски цели, но след такива бестселъри като „Пет седмици в балон” на Жул Верн и „Рудниците на цар Соломон” на Райдър Хагард, светът все повече започва да възприема думата първо в смисъл на приключение, а едва след това като туризъм.
Когато преследването на дивеч в Африка с оръжие в ръка приключва, идва ред на фотоапарата и камерата и на лова на интересни пейзажи. Необятните простори на Африка представляват великолепна снимачна площадка и когато усъвършенстването на филмовата технология дава възможност за снимането на филми на широк екран през 50-те години на 20 век, Холивуд потегля към Черния континент. Заснетият през 1955 година филм „Сафари” е отлична реклама на природната красота на Кения и подтиква създаването през 80-те години на спечелилия Оскар „Извън Африка”. Филмът е празник на зрението и слуха с пленителни сцени от колониалните ловни територии, привличащи вниманието точно толкова, колкото и датският акцент на Мерил Стрийп.
Днес сафари е популярен избор за онези, които търсят приключения по време на почивката си. Най-известните туристически пакети включват възможността да се наблюдава стадо слонове в подножието на Килиманджаро, невероятно разнообразие на дивата природа при преходите от един резерват в друг и спирка пред удивителната гледка на водопада Виктория. Фактът, че много животински видове са заплашени от изчезване, добавя горчив вкус към тези преживявания. Пътешествениците от 19 век като Ричард Бъртън са наблюдавали дивата природа на Африка с удивление и макар с времето континентът да е ставал все по-достъпен, ще бъде тъжна ирония, ако се окаже, че всъщност е останало твърде малко за виждане.
