“Сумата е три лири и моля, припомнете това на сервитьорите” е първото изречение, в което се споменава думата сервитьор (water) в английския език. То се появява в пиесата “Parsons Wedding” от Томас Килгрю, публикувана през 1664 г. Произнесена е от герой, наречен drawer, думата, с която първоначално са се обръщали към сервитьорите.
Малко по-късно Стил пише в списание Spectator през 1712 г. колко е трудно да се организират вечерни партита в различни ресторанти. Една от причините да се смени ресторантът е “смелия бунт срещу бързината на обслужването на сервитьорите“.
В нещо, което изглежда е пръв пример на синдикална активност – статия, посветена на вежливостта, публикувана в много вестници през 1799 г., се описва докъде може да стигне човешката грубост. Домашната прислуга е известна с това, че е принудена да търпи груби обноски, но сервитьор в заведение или в страноприемница може да стане жертва на още по-голяма грубост. Един сервитьор често е подлаган на издевателства, защото “всеки, влязъл в страноприемницата си въобразява, че може да излива лошото си настроение върху тях“.
Сервитьорът е важен елемент в удоволствието от храненето. Както се казва в еврейската поговорка: “В ресторанта избери маса до сервитьор“. Днес това не е никак трудно. Само в САЩ днес има 2.4 млн. души с тази професия. При 635 000 ресторанта, това прави по около 4 сервитьора на ресторант.
В български контекст обикновено грубостта се свързва с поведението на сервитьорите, а не на клиентите. Вероятно това е остатък от близкото минало, когато обслужването по ресторантите беше мудно, а пъргавите и любезни сервитьори – рядкост. При нарастващия брой ресторанти и конкуренцията между тях, този негативен нюанс в думата сервитьор вероятно напълно ще избледнее.
