Думата за юноша между 13 и 19 години е била употребявана в края на 17 век и се е отнасяла основно за млади момичета. Тя се появява за пръв път в комедията „Измамниците”от Джон Уилсън, написана през 1662 г. и публикувана две години по-късно: „Трябваше да ми повярвате по-рано. Колко често трябваше да ви напомням, че тя е в тийнейджърска възраст?” И ораторът продължава: „Младите момичета са като лешниците. Трябва да ги берете, когато започнат да стават кафеникави в долната си част или те сами ще започнат да падат от дървото”. Малко по-късно Уилям Уичърли, известен английски драматург, използва думата в една от пиесите си, пишейки за младите момичета: „Когато веднъж навлязат в тийнейджърска възраст, започват да мислят, че никога няма да се омъжат.”
Прилагателното „тийнейджърски” е било често използвано в САЩ в началото на XX век, но едва през 1941 г. списанието Popular Scientific Monthly публикува за пръв път думата тийнейджър в изречението „Никога не съм знаел, че тийнейджърите могат да бъдат толкова сериозни.”
