Произходът на този израз, широко използван в английския език, е свързан с една от титлите на Германския император. Превеждан като “Kriegsherr”, той се равнява на титлата Върховен главнокомандващ.
По-широкият смисъл на думата произхожда от китайски език. Отнася се до подриването на държавната власт и по-точно до онези, които се опитват да извлекат полза от вакуума във властта. През 1922 година Ню Йорк таймс описва “военния лорд” като човек, който “има своя армия и свои закони”, а респектът му към централното управление е “обратно пропорционален на големината на армията му и разстоянието от столицата”. Човек, който представлява закона сам по себе си, така да се каже.
Не е съвпадение, че точно китайският език ни дава тази дефиниция. Китайският народ получава чудесна възможност да види всичко това на практика. След като Синхайската революция сваля управлението на династията Цин през 1911 година, животът на хората в Китай попада в ръцете на поредица от “военни лордове”. Основният западен очевидец на всичко това е Бертрам Симпсън, журналист, преводач и романист, който прекарва по-голямата част от живота си в Китай. Той описва видяното с факти или прибягвайки до художествената измислица в качеството си на чуждестранен кореспондент за американски, австралийски и британски вестници, съветник на китайското правителство, а и като романист. В книгата си “Why China Sees Red” той пише, че в основата на системата на “военните лордове” е “заграбването на национален приход на местата, където той се събира”. С други думи, “военният лорд” плаща за войните си, крадейки от данъците ни.
