Джинджифилът очевидно е една от най-древните подправки, търгувана в историята по-дълго от повечето останали подправки. Първите писмени сведения за нея са от Конфуций през 5 век преди Христа, когато той споделя, че яде джинджифил „на всяко ядене“.
Конфуций е бил мъдър човек, който е знаел, че джинджифилът има способността да намалява токсичността на някои билки и храни и да подпомага храносмилането.
Джинджифилът е типична подправка в Южен Китай, където китайците вярват, че дългата употреба на пресен джинджифил дава възможност на човека да се свърже с духовния свят и където подправката все още се цени заради лечебните и кулинарните й качества.
От Китай джинджифилът се разпространява в други части на Азия, а по-късно и към Западна Африка. До Европа достига по пътя на подправките от Индия през първи век от новата ера. Заради печелившата търговия с подправки по онова време тя почти не успява да премине границите на Римската империя, затова след рухването й почти изчезва от Европа.
Но през 14 век, благодарение на пътешествията на Марко Поло до Далечния изток, джинджифилът отново излиза на мода в Европа, за да се превърне в една от най-скъпите подправки. Това става най-вече заради приписваната му роля на афродизиак (например Медицинското училище в университета в италианския град Салерно дава следния съвет за щастлив живот в напреднала възраст: „Яжте джинджифил и ще обичате и ще бъдете обичани както на млади години“.
Думата ginger идва от древната санскритска дума singabera и означава „с формата на рог“ заради формата на корените на растението. Древните гърци са възприели името zingiberis, което на латински се е превърнало в gingiber, а оттам през 11 век е навлязло в английския език, като се е изписвало gingifer. В Европа джинджифилът се появява през 14 век и тогава думата навлиза в английския речник с модерния си начин на изписване. Появява се за пръв път в писмена форма в средновековен ръкопис през 1366 г., а след това в превода на Джон Тревиза на ранната енциклопедия De Proprietatibus Rerum (За свойствата на нещата), където през 1398 г. джинджифилът е описан като: „Gynger … Zinziber: това е корен на подправка“.
Популярните коледни джинджифилови бисквити и сладки се появяват в средата на 16 век, като се смята, че са създадени от кралицата на Англия Елизабет I (повече за това ще научите от една от следващите Дума на деня).
По отношение на нюанса на цвета джинджифил (червеникавокафяв), думата е използвана за пръв път в писмена форма през 1785 г. и се отнася за бой на петли: „Червените петли се наричат джинджифилови“. Едва през 1865 г. думата се появява при описание на цвят на лицево окосмяване – това става в романа на Дикенс Our Mutual Friend (Нашият общ приятел): „Зрелите млади джентълмени имат твърде много джинджифилов нюанс в бакенбардите“.
Изразът ginger-ale (джинджифилов ейл) е записан през 1822 г. – това е термин, възприет от производителите, за да разграничат техния продукт от бирата с джинджифил (1809 г.).
Днес джинджифилът се използва в медицината най-често за да предотврати симптомите на морска болест, а ефикасността му срещу стомашно неразположение, гадене и повръщане е научно доказана от много клинични изследвания.
И накрая да си дойдем на думата – Коледа е невъзможна без аромата на джинджифил, било то от горещите сезонни питиета, в основните ястия или десертите.
