Има нещо в паниката и несигурността, което хората не харесват. И обратно – сигурността и последователността изграждат доверие. В края на краищата, когато сте уверени, че всичко е стабилно и ще остане такова в обозримото бъдеще, когато имате доста добра представа какво да очаквате, можете спокойно, рационално и уверено да вземате решения. В света на финансите и особено за всеки, който използва американския долар, един от основните пазачи и гаранти на това доверие и сигурност е Федералният резерв. Сигурно доста често сте чували и чели по тази тема, но когато става дума за неща като лихви, всъщност вникването в механизма на функциониране на Федералния резерв не е толкова лесно.
Ако започнем с терминологията, първата дума от израза, Federal, идва от френската fédéral, която произлиза от латинската foedus (в родителен падеж foederis), със значение „споразумение, договор или съюз“. Тя е използвана за първи път за обозначаване на форма на управление, при която много държави се съюзяват, за да образуват единна политическа формация (като запазват известна степен на автономия) в творбата на Джеймс Ходжис от 1703 г. The Rights and Interests of the Two British Monarchies. Treatise I., (Правата и интересите на двете британски монархии. Монография I.), където терминът е дефиниран така: „Конфедерация или федерален съюз се създава тогава, когато отделни, свободни и независими кралства, доминиони или държави обединяват своите отделни интереси в един общ интерес, във взаимна полза, доколкото това е свързано с определени условия и клаузи, договорени между тях, запазвайки междувременно своята независимост, национални отличия и различните закони, обичаи и правителство на всяко кралство, доминион или държава.“ Думата Reserve идва от среднофренската reserver, която произлиза от латинската reservare и означава „възпирам, задържам, попречвам на“ и е използвана за пръв път в смисъл на инвентар или неизползвано количество стоки от сър Томас Брауни в неговата творба Pseudodoxia Epidemica (буквално Плебейски грешки) от 1646 г., в която се осъждат заблужденията и суеверията на епохата: „Запас от инфантилност, от който не сме се отърсили още от училище“. Като съчетава тези два термина и като ги пречупва през финансова призма, Федералният резерв е централна държавна агенция в система от самостоятелни власти, която има за задача да поддържа паричната стабилност, като действа и като резерв (наред с всичко останало).
Изразът е споменат за пръв път в писмена форма в Wall Street Journal на 4 юни 1913 г.: „Предлага се Министерството на финансите да учреди подразделение, което да се нарича „Федерален резерв“ и трябва да създаде агенции към резерва във всеки град, за да изпълняват функциите на предложените банки.” Самият резерв е създаден на 23 декември 1913 г. със Закона за Федералния резерв след серия от финансови трусове и най-вече Паниката от 1907 г. като независима централна банка за осигуряване на стабилност чрез предотвратяване на паника и икономически дисрупции, причинени от стопански и банкови фалити. Като цяло операциите на Федералния резерв могат да бъдат разделени на четири области:
- Осигуряване на национална парична политика чрез парични и кредитни условия в САЩ, за да се осигури максимална заетост, ценова стабилност (инфлация) и умерени дългосрочни лихвени проценти.
- Регулиране на банковите институции, за да се гарантира системна сигурност и защита на правата на потребителите.
- Поддържане на общата стабилност на финансовата система и ограничаване на системния риск.
- Предоставяне на финансови услуги на депозитарните институции, правителството на САЩ и чуждестранните институции.
Разбираемо е, че изпълнението на тези разнообразни роли е доста сериозен ангажимент. И за да изпълни тези задачи, Федералният резерв използва редица инструменти. Например, за да промени размера на резервите, които частните банки трябва да поддържат, Федералният резерв може да промени лихвения процент, който банките взаимно начисляват за овърнайт заеми на федерални фондове, да определи лихвата за овърнайт заемите, които банките членки заемат директно от Федералния резерв или просто да промени изискванията за частичен резерв, което означава размера на валутните резерви, които търговската банка трябва да поддържа. Освен тези стандартни инструменти, специфични нови инструменти, като тези, прилагани по време на Голямата рецесия (Схема за отпускане на кредити чрез аукциони (TAF), Условия за заемане на ценни книжа, Механизъм за първичен търговски кредит и т.н.) също сe използват, когато е необходимо и при нужда продължават да се използват и се превръщат в постоянен арсенал от инструменти на Федералния резерв. И накрая, нека споменем един от по-противоречивите инструменти – „ядрен вариант“, ако предпочитате – количествена политика, която предполага Федералният резерв да участва активно на пазара и да купува корпоративни облигации и ипотечни ценни книжа, държани от банките или други финансови институции, като по този начин се освобождава капитал с цел възстановяване на нормалните бизнес функции.
Както често се казва: „Ако Федералният резерв имаше достъп до ядрени оръжия, те биха били най-мощната организация на планетата.“ За независима федерална агенция само с дванадесет регионални банки и съвет на управителите, състоящ се само от седем членове, това може да изглеждат много помпозно, но като се има предвид огромната власт, с която разполага Федералният резерв, в тези думи има известна истина.
