През 15 век италианският ренесансов свещеник, учен и философ-хуманист Марсилио Фичино написа следното в писмо: „В тези времена аз не знам какво искам; може би не искам това, което знам, и искам това, което не знам. ” Едва ли има цитат, който илюстрира по-добре настоящата фаза на преговорите за Брекзит.
Някои „ястреби“ в британския парламент искат абсолютно скъсване с ЕС. Някои „гълъби“ в парламента искат мека раздяла с ЕС – ако изобщо искат раздяла със съюза. И обратното – значителна част от центристите не знаят какво точно искат, но не им харесват плановете на двете крайни крила. Междувременно, независимо от политическата позиция и от това от коя страна на Ла Манша се намират, хората и компаниите изпитват негативния ефект от политическото зацикляне. Демонстрирайки изящната гъвкавост и креативност на английския език, днешната дума – Brexiety (брекзайъти), която е портманто на портманто, е израз на този негативен ефект.
Съчетавайки думите Brexit (Брекзит) и anxiety (тревожност), смисълът на днешната дума е да предаде тревожните чувства, изпитвани от противниците на Брекзит – или, като имаме предвид днешния политически климат, и на привържениците на Брекзит, след оповестяването на резултатите от референдума.
Близо 3,5 години след провеждането на референдума във Великобритания за членство в Европейския съюз, почти всички са запознати с термина Брекзит, който е портманто, или езикова смесица от думи – на думите British и exit. Тя е използвана за пръв път от Питър Уайлдинг на 15 май 2012 г. в публикация в блога blogactiv.eu, озаглавена „Препъването към Брекзит: Великобритания, референдумът и наближаващото преброяване“. Към тази идея е добавен терминът anxiety или „тревога за нещо с несигурен резултат“, използван за пръв път в превод на християнската набожна книга на Томас Кемпис De Imitatione Christi (Подражаването на Христос), където е отбелязано следното: „Не се наблюдава нито тревожност, нито блажена радост и мила, приятна компания.“
За съжаление, макар че произходът на думата Брекзит може да бъде проследен, това не се отнася за произхода на Brexiety. И все пак спокойно можем да допуснем, че думата се е появила малко след излизането на резултатите от референдума, така че тя е на малко по-малко от 4 години.
Въпреки че произходът на нашия термин е неизвестен, внушението, което носи, е добре известно. Освен за онези, които просто се надяваха на различен резултат от референдума (известни още като Remoaners (оплаквачи), друг термин, свързан с Брекзит), днешната дума първоначално се отнася за правния и икономически стрес/тревожност, който фирмите, които имат ясно изразена връзка с Обединеното кралство и ЕС изпитват заради това, че се намират в „сива зона“ като например граждани на ЕС, които живеят от дълги години в Обединеното кралство и не знаят законния си статус и малки и средни предприятия, опериращи в Европа и Обединеното кралство, които не знаят кои регулации да спазват.
За съжаление поради липсата на изпълнимо споразумение между двете страни, нерешителността в Парламента и склонността на медиите към сензации, изглежда, тревожността се задълбочава, вместо да намалява. За британските фирми несигурността, предизвикана от липсата на план, поражда притеснения относно тарифните ставки и континенталните вериги за доставки, което на практика означава, че компаниите не харчат и не инвестират пари, а това може лесно да отключи рецесия. Що се отнася до хората, онова, което преди се разглеждаше просто като проблем, засягащ малка група от преселници, живеещи във Великобритания и ЕС, сега се превърна в многостранен проблем, в решение „да или не“, което не предполага златна среда, поради което е почти невъзможно едно ясно мнозинство да се споразумее за всеки аспект, а всичко това създава разделение и сее недоверие. Очевидно са налице достатъчно основания за тревожност за всички.
Така че, за добро или за лошо, изглежда днешната дума е нещо, с което всички страни ще се сблъскат в обозримо бъдеще.
