В своите сатири, написани в началото на II век, римският поет Децим Юний Ювенал задава известния въпрос: „quis guardodiet Ipsos Guardodes?“ („Кой ще пази самите пазачи?“). Макар първоначално да се отнася до морала в поведението, който стои в основата на цитата, въпросът ни подтиква (или трябва да ни подтикне) да поставим под съмнение етиката, мотивите, неподкупността и отговорността на хората на власт. И въпреки че инстинктивната ни реакция е да отнесем израза до поведението на правителствата, той има многобройни приложения и в света на бизнеса. Както е добре известно, един от най-добрите начини да „опазим пазачите“ е чрез свобода на словото и прозрачност, а това е една от основните причини проекти като Audit Partner Disclosure Rule да печелят популярност. И все пак, извън професионалните кръгове, които се занимават с въпросите на съответствието и одита, този термин все още може да е малко мътен и не особено познат, така че нека хвърлим малко светлина върху нещо, предназначено така или иначе да хвърля светлина.
Преди да разберем какво означава това правило, може би е най-добре да разгледаме израза дума по дума. Първо, разбира се, е думата audit, която идва от латинската auditus и означава „слушане или изслушване“ и „официална проверка на сметки“ и е използвана първоначално във връзка с отчет от 1435-36 г., включен в труда на Бенжамин Хийт от 1869 г. със заглавие Some Account of the Worshipful Company of Grocers of the City of London (Отчет на многопочитаното дружество на бакалите в град Лондон): „Вечеря, дадена на новите майстори и на дружеството, подложено на одит.” Думата partner идва от старофренската parçonier, произлиза от латинската partitionem с първоначален смисъл „споделяне, разделяне или разпространение“, означава съвместни усилия за изпълнение на задача, използвана е за първи път около 1330 г. и може да се открие в Political Songs of England (Политически песни на Англия) на Томас Райт от 1839 г. : „Ако царят в своята земя наложи данък и всеки човек е задължен да го заплати, данъкът трябва да е съобразен с неговия труд и доходите му. Половината от данъка трябва да отиде… Има толкова партньори…” Думата disclosure включва акта на отваряне, оповестяване или разкриване на нещо и навлиза в английски език чрез публикация от около 1525 г. , цитат от която откриваме в творбата на Мери Дормър Харис The Coventry Leet book, or Mayor’s Register (1908): „За оповестяване на привлекателен за ухото език.” И накрая думата rule, използвана в смисъл на „принцип или регламент, уреждащ поведението“, идва от латинската regula (права тояга, пръчка или метафорично образец или модел), навлиза в английския език чрез англонорманската и старофренската дума reule и е използвана за пръв път в този смисъл в Ancrene Riwle (Ръководство за отшелнички) в началото на 13 век: „Това правило винаги е вътрешно и насочва към сърцето“.
Като се върнем леко назад, важно е да разберем защо това правило е необходимо. Одитите, вътрешни и външни, гарантират, че спазването на съответствието и бизнес отчетите са пълни, точни, подготвени в съответствие със закона и вярно представят финансовото състояние на компанията. Съществуват одити, извършвани от трети страни или външни одити, за да се направи независим и безпристрастен преглед на отчетите на дружеството, като логиката е, че при вътрешните одити, тъй-като са поръчвани от компанията и се отразяват на нейното благосъстояние, оценките може да са по-скоро субективни, отколкото обективни, като по този начин е налице пристрастност. Ако се придвижим нагоре по веригата, ако външните одити могат да коригират проблемите с вътрешните одити, кой може да контролира работата на външните одитори?
Ето къде се появява нуждата от днешното правило. Въпреки че счетоводните стандарти наистина не са нещо, което се променя или варира (сравнително) често, регулациите често се променят. При наличието на регламенти за всичко – от въздействието върху околната среда през сертифицирането на продукти до защита на данните на клиентите (особено с прилагането на GDPR (Общия регламент относно защитата на данните) на ЕС), което води до по-разнообразни одиторски нужди, това може да означава използването на специализирани одиторски услуги на няколко фирми. Осигурявайки прозрачност и отчетност при външни одити, Правилото за оповестяване на партньора по одит изисква имената на ангажираните допълнително партньори, както и името, местоположението и процента на дължимите часове (за фирми, които достигнат прага от 5%); допълнително или доброволно, водещият външен одитор може също да включва ключови данни за партньори или други ангажирани счетоводни фирми.
Така че, можем да отговорим на въпроса на Ювенал така: с прозрачност, свобода на информацията и изисквания за спазване на правилата, ние ще се пазим от пазачите.
