За мнозина от нас сутрешния ритуал не започва със събуждането или със ставането от леглото, а едва когато вземем в ръце първата си чаша с кафе или чай. Независимо дали наливаме ободряващата напитка от груб керамичен чайник в любимата ни чаша с надпис „Запази спокойствие и продължавай смело напред“ или добавяме мляко и захар от съдове от фин английски порцелан, точно тези чаши и чайници носят известна отговорност за настроението ни при навлизането в новия ден. Топлата течност наистина е част от неизменния ни утринен ритуал, но нека си припомним, че често подценяваните керамични съдове, в които я изсипваме, всъщност се считат за крайъгълен камък на цивилизацията.
Думата Pottery в английския език означава не само мястото, където работи грънчарят, но и самото грънчарство, което обхваща различен тип съдове – от глина, от гланцирана каменина и дори от порцелан. Открити са отделни керамични съдове, които датират още от поне 25 000 години преди Христа. Керамични съдове, много наподобяващи тези, с които си пием кафето, се оказва, че датират от епоха 20 000 години преди Христа, което изпреварва първите форми на писменост с 14 000 години. Освен че са предмети за бита, керамичните съдове са и средство за артистично изразяване, като например керамичните съдове от епохата Мин в Китай. Те са и ценен прозорец към културното развитие на определени епохи, като древногръцката керамика например.
Не е възможно да се говори за грънчарството в Обединеното кралство и да не се спомене град Стоук он Трент – един от първите модерни индустриални градове, център на едни от най-прочутите марки в керамиката и производството на английски порцелан като Уеджууд, Споуд, Минтън и т.н. И въпреки че местната индустрия, като останалата част от британското производство, бележи значителен упадък – от 200 компании през 70-те години на 20 век оцеляват само 30 – възвръщащата се популярност на ръчно изработените изделия от екологични материали са истинска благодат за британското грънчарство.
Думата pottery идва от старофренската дума poterie, която пък е производна на старофренската дума за грънчар potier. Навлязла в английския език в края на 15-ти век, думата pottery е спомената за пръв път през 1480 г. в Table Prouffytable Lernynge, където може да се прочете следното: „Глинени гърнета, глинени делви за пренасяне на вода – това можете да намерите в грънчарската работилница.“ В едно описание на остров Ман Уилям Сашевъръл пише през 1702 г. следното:„Новото грънчарство е истински куриоз, основано e от г-н Смит, настоящ суверен, и неговия предшественик капитан Лийдс.“ И накрая, като говори за различните категории английска керамика в The Insanity of Genius (Лудостта на гения), Джон Ф. Низбет твърди че: „Когато Уеджууд се захваща с грънчарство, то е било грубо и варварско занятие, но той му вдъхва достойнството на изкуство.“
Така че независимо от това дали си пием кафето от чаша, която е произведение на изкуството, или от проста бяла керамична чаша, може би е време да се замислим за самата чаша, а не за съдържанието й.
Колкото до българската дума грънчар, тя е старобългарска, идва от думата грънец, която означава гърне. За красотата и разнообразието на българското грънчарско изкуство може да се изпише отделна статия в поредицата ни „Дума на деня“. Но дали няма да проявим по-голямо уважение към тази гордост на родните ни занаяти, ако просто си изпием сутрешното кафе в един такъв съд?
