След като обсъждахме преди време произхода на думата Tory (тори), предвестници на днешната Партия на консерваторите, както и думата Coalition (коалиция), която определя настоящото правителство, дойде време да се заемем с думата за другата политическа партия, която участва в сегашното британско правителство – либерал-демократите. Много българи, които живеят във Великобритания или пък просто се интересуват от политика, познават платформата на партията, но знаем ли какъв е произходът на думата? Партията на либерал-демократите е основана през 1988 г., но предисторията й ни връща към парламентаристите от Гражданската война в Англия, а в последвалите я няколко десетилетия – към появата на вигите. Партията на вигите е основана през 1678 г., a през следващите две столетия се превръща в една от най-силните политически партии във Великобритания, преди да упражни влияние върху други партии и да се слее с тях. Така че терминът виги наистина заслужава да бъде изследван.
Думата се появява в края на 1640 г. и е съкратена форма на думата whiggamore, със значение на водач на добитък (каубой), дума, използвана за описание на „нецивилизованите“ шотландци. С английската гражданска война, в която е въвлечена и Шотландия, терминът много скоро разширява значението си и включва шотландските презвитерианци, считани от шотландската монархия за бунтовници. Също като термина Tory, думата Whig влиза в политическо обръщение благодарение на идеята католикът Джеймс, херцог на Йорк, да наследи на трона Чарлз II. Като се противопоставят на възкачването на трона на монарх католик и заради „нецивилизования“ смисъл на термина и подигравателната асоциация с шотландските бунтовници, тези противници на идеята се сдобиват с прозвището Whigs (виги).
На практика вигите винаги са били склонни към реформи и осигуряват противотежест на консервативната идеология. Като се почне с икономическия протекционизъм, премине се през идеята за социално включване и се стигне до опитите за подкопаване властта на короната, много от съвременните аспекти на либералното общество носят печата на вигите. Когато реформаторските им цели са почти постигнати с разрастването на търговията и с процъфтяването на средната класа, вигите решават, че трябва да се слеят с други партии.
Като отразява като в огледало разнообразното си историческо приложение, думата whig е преминала през различни исторически нюанси. Една от първите познати употреби е от капитан Джон Гуин в неговия труд Military Memoirs (Военни мемоари) от 1660 г., където, описвайки някакви мъже, той заявява: „Повечето от тях не бяха войници, а селяци, наричани виги.“ Като описва шотландските бунтовници, вестник London Gazette пише през 1667 г. следното: „Получихме информация, че вигите са отмъкнали тайно през нощта главите на четири от нашите бунтовници, които бяха изложени в Глазгоу.“ Обяснявайки разликите между двете страни в кризата около Закона за изключването, Нарцисус Лътръл пише в своя Diary (Дневник) през 1781 г.: „Едната партия нарича втората виги, фанатици, съглашатели, протестанти, а втората нарича първата тори, йоркисти, фанатично религиозни мъже.“ Може би най-цялостната дефиниция на думата може да бъде открита в Essays (Есета) от Дейвид Хюм, който през 1741 г. пише: „Представителят на вигите може да бъде дефиниран като почитател на свободата, макар че не отрича монархията, както и като радетел за утвърждаването на протестантската традиция.“
