Тъй като през месец май тази година предстоят парламентарни избори в Обединеното кралство и фокусът на медийното внимание е насочен към това, а в настоящото правителство мнозинство имат торите, нека днес да потърсим етимологията на думата tory (тори).
Известно е, че мнозина използват думите тори и консерватори като взаимозаменяеми и повечето хора смятат, че в политически смисъл торите са радетели на консерватизма и традиционализма, но откъде все пак идва самият термин? Любопитното е, че думата се появява в началото на 16 век и произлиза от средновековната ирландска дума tóraidhe, която означава човек извън закона, преследван човек. Терминът се появява за пръв път в английския език в края на 16 век, когато се обсъжда идеята Джеймс, херцогът на Йорк, да наследи трона от Чарлз II. Тогава либералите „Whigs“ се противопоставят, защото Джеймс е католик, а Ненавистниците „Abhorrers“, които ненавиждат позицията на либералите и подкрепят Джеймс (който в крайна сметка става крал), много скоро започват да бъдат наричани накратко tories (тори).
След като навлиза в английския език, много скоро терминът започва да се употребява в много по-широк смисъл и надхвърля проблема с наследяването на трона. Използва се за дефиниране на самите монарси, какъвто е случаят, когато Джордж Локхарт пише до херцога на Атол, Шотландия през 1705 г.: „Сега, когато Нейно Величество повече от всякога посвети себе си и интересите си на либералите, торите нямат никакви надежди за успех в каквото и да било… по време на този парламент.“ Джоузеф Адисън, който пише през 1711 г. в The Spectator, използва думата в социален и географски контекст: „Рицарят се чувства много по-силен тори в провинцията, отколкото в града, което е абсолютно необходимо, ако иска да опази интересите си.“ В крайна сметка като всички политически термини, и този се използва в комедийно-сатиричен смисъл. Това прави например Томас П. Томпсън, който пише през 1832 г.: „Конспирацията на Катилина беше основно юридическа конспирация, а Цицерон – нещо като секретар на торите в Министерството на вътрешните работи!“
В допълнение – политическа терминология като тази показва и колко е трудно да се даде точно определение на дадена дума. В едно от есетата си от 1741 г. Дейвид Хюм заявява: „Следователно привърженикът на торите от революцията нататък може да бъде дефиниран с няколко думи като горещ защитник на монархията, който обаче не изоставя идеята за свобода, а същевременно е и почитател на семейство Стюарт.“ 40 години по-късно в книгата си The Life of Samuel Johnson (Животът на Самюел Джонсън) Джеймс Босуел обяснява, че „Торите имат предразсъдъци по отношение на естаблишмънта; либералите имат предразсъдъци по отношение на иновациите. Торите не искат да дадат повече реална власт на правителството, но същото правителство трябва да бъде обект на по-голямо уважение.“ 60 години след Босуел лорд Маколи пише: „Ако разгледаме основните характеристики на либералите и торите, можем да възприемем всяка от страните като представител на един важен принцип… Едните по специален начин са пазители на свободата, а другите – на реда. Едните са движещата сила, а другите са стабилизиращата сила на държавата.“ Така че очевидно дефиницията на торите наистина се основава на индивидуалното възприятие, а колкото до либералите – за тях ще стане дума по-късно в поредицата ни Дума на деня.
