С повече от 40-годишната си история хип-хопът доказа, че е едно от основните културни движения на 20-ти век.
Всичко започва с урбанистичното обновяване на Ню Йорк и по-специално с построяването на експресното шосе, пресичащо Бронкс, заради което се разрушават сгради и представителите на много етнически групи губят работните си места, като най-силно са засегнати хората с испански произход и общностите от афроамериканци, които се преместват предимно в източната част на Бруклин и Южен Бронкс.
Началото се поставя в Бронкс с първото хип-хоп парти, състояло се през август 1973 г. Ранната хип-хоп музика е смесица от латино ритми, преди всичко вокали, типични за регето от Ямайка, барабани и звук от синтезатор. Поетичната култура на текстовете от 70-те години е насочена към гражданските права и създава социалната среда, определяна от хип-хопа – така политическите възгледи и социалните нужди са изразявани чрез музика.
Създаден сред изоставените улици на Ню Йорк, хип-хопът се превръща в много отношения в глобален език, на който хората по света могат да се изразят и чрез който могат да се идентифицират. Хип-хоп културата далеч надхвърля музиката и включва отличителни елементи като рисуването на графити, танца брейк, специален дрес код и поведение.
Малко след като придобива световно влияние, урбанистичната субкултура създава и търговско търсене. Златната ера на хип-хопа е в началото на 90-те с преобладаващ социално-политически привкус, а по-късно се разраства и прелива в противоречивия гангстерски рап, който привлича медийното внимание, когато две от основните фигури – Тупак Шакур и рапърът Кристофър Уолъс стават жертва на престрелка в Лас Вегас. Когато попада в светлината на прожекторите, субкултурата започва да се експлоатира комерсиално, превръща се в машина за пари и завзема света на модата.
Нахлуването на хип-хопа в мейнстрийма се разпростира и до езика, като обогатява разговорния език с много думи и идиоми, но какъв е все пак произходът на самия термин хип-хоп?
Хип-хоп са първите думи в първия голям хит от жанра на триото Sugarhill Gang със заглавие Rapper’s Delight, издаден през 1979 г.
И все пак се смята, че терминът хип-хоп е бил използван за пръв път като официално име на субкултурата едва през 1982 г., когато репортерът Стивън Хагър публикува дълъг материал в безплатния седмичен вестник Village Voice за пълното с живот младежко черно движение, заменило насилието на бандите с музика, танци, изкуство, език и стил, в който пише: „След още пет години хип-хопът ще се смята за най-важното артистично постижение на десетилетието.“
През същата година New York Times публикува ревю за гиг на рапъра D.J Hollywood: „Фразировката е съобразена с ритъма на запис на фънк, парчето е с темпо и с повтарящ се рефрен и е вариация върху безсмислената формула хип, хоп, хип-хип-де-хоп.“
Само няколко месеца по-късно списание Time пише: „Тази субкултура, наричана хип-хоп, отразява такива качества като отстояването на себе си, излагането на показ, гордост, статут и конкуренция“.
Всъщност думите Hip и Hop имат дълга история в афро-американската култура, като думата Hip често се свързва с 20-те години на 20 век и времето на суинга в Харлем (припомнете си танца „Линди Хоп“), а думата Hop ни връща към термин за просвещението, разпространявано сред робите от народите на Западна Африка, така че може да има и много по-лесно обяснение за произхода на термина.
През ноември 2012 г. по време на лекция в Университета в Корнуол, диджеят от Бронкс Кевин Донован, известен с псевдонима си Африка Бамбаата и наричан „Кръстникът“ и „Амон Ра на хип хоп културата“, запитан как се е спрял точно на хип-хопа, за да опише младежкото движение, за чието създаване е допринесъл, дава следния брилянтно семпъл отговор: „Това е хип и когато почувстваш, че трябва да направиш хоп върху музиката, това наричаме хип-хоп“.
