„Пътуването е фатално за предразсъдъците, тесногръдието и ограничения мироглед и по тази причина много от нашите хора остро се нуждаят от него. Не може да се придобие широк, здравомислещ, благоразположен възглед за хората и нещата с вегетиране цял живот в едно малко ъгълче от земното кълбо“. Прочути слова на Марк Твен за удивителната способност на пътуването да разширява духовния хоризонт.
И, разбира се, пътуването е най-добре познатият и най-широко разпространен начин за разширяване обхвата на познанията ни и ни дава възможност да преценим не само в географски смисъл, но и метафизически, къде точно се намираме на географската карта.
Пътуването е образоване на духа, сърцето и ума. Пътешественикът е пълен с истории и е извор на вдъхновение и в същото време на известно спокойствие, защото колкото повече вижда човек, повече се изпълва с благодарност за онова, което му е дарила съдбата тук и сега; по този начин тревожността и безпокойството му се уталожват, а пред него се появяват нови перспективи.
С бума на хипстърите и естетическото възраждане на битниците, вдъхновяващият аспект на пътуването с кола или автобус е отново на мода и е на специална почит в наши дни в Западния свят. Но ако пътувате из добре познатата стара Европа, хостелите винаги ще бъдат предпочитаното място за евтино преспиване и социални контакти.
Историята на хостелите е дълга, като имаме предвид техния предвестник – inn (страноприемница, хан) като място край пътя, осигуряващо покрив и социална среда.
Етимологията на думата hostel ни връща към старофренската дума ostel със значение на „къща, страноприемница, жилище, подслон“, произлязла от латинската дума hospitale със същото значение на място за временно пребиваване.
В английския език думите hostel (хостел), hospital (болница)и hospice (хоспис), означаващи къща, в която се посрещат хора за отмора или пътешественици, се появяват за пръв път в печатна форма през 14 век.
Едно от най-известните споменавания на думата е в творбата на Джефри Чосър от 1380 г. The House of Fame (Дом на славата): „Свети Юлиан“, чудесен хостел! Направо дом на славата“.
Младежкото хостел движение започва едва през 1909 г., когато немският учител Рихард Ширман открива нуждата от подслон за една нощ, която би дала възможност на студентите да пътуват и да разглеждат други части на страната безопасно и евтино.
По време на екскурзия, внезапно разразила се буря принудила неговата група да потърси подслон в едно празно училище и Ширман бил осенен от идеята да използва училищата, безлюдни през ваканцията, като домове за гости за пътуващи групи от студенти.
В резултат на това през 1912 г. в живописния замък „Алтена“ в западната част на Германия отваря врати първият Jugendherberge (младежки хостел).
Обикновено хостелът е бил обслужван от посетителите, тъй като те трябвало да извършват определени трудови дейности в замяна на подслона.
През 30-те години на 20 век вече имало повече от 2000 хостела в Германия, идеята започнала да се разпространява из Европа, била пренесена в САЩ и други страни и била създадена Международната младежка хостел федерация.
И макар терминът youth hostel (младежки хостел) да се появява за пръв път в печатна форма едва през 1931 г. в януарския брой на Times данните показват как младежкото хостел движение се разпространява в рамките само на 20 години: „Асоциацията на младежките хостели… Надяваме се, че това лято ще има 50 хостела, където… човек може да пренощува“.
