Новината, че изобретателят на съвременния имейл Рей Томлинсън почина миналата събота, накара мнозина от нас да се замислят как е започнал пътят на нашата онлайн пощенска кутия.
И докато купчини имейли задръстват ежедневно пощенските ни кутии, малцина от нас познават историята на създаването на имейла. Всъщност Томлинсън не е истинският създател на електронните съобщения, а е програмистът, който през 1971 г. пръв поставя емблематичния знак @ – символ на електронното съобщение.
Първата версия на онова, което днес познаваме като имейл, е била изпробвана шест години преди това, през 1965 г., в Масачузетския технологичен институт (MIT), когато чрез университетските системи за споделяне на съобщения потребителите от отдалечени терминали успели да си препратят файлове и съобщения на един централен диск.
През следващите години тази практика се използва от много компании, особено в САЩ, като позволява на служителите на различни терминали, свързани с централна система, да си разменят съобщения чрез нея. Това продължило до момента, когато централните системи на различните клонове били свързани и позволили на служителите да изпращат съобщения извън локалната вътрешна мрежа и така били преодолени географските граници.
И все пак съществували все още много граници и изпращането на съобщение на конкретен човек на конкретен адрес все още не било възможно.
През 1971 г. Томлинсън успял да изпрати първия имейл от човек до човек чрез системата ARPANET (предвестника на модерния глобален интернет, създадена от правителството на САЩ). Той използва символа „@“, за да свърже потребителското име с адреса на дестинацията и така се родил съвременният имейл.
Първият имейл стандарт е предложен през 1973 г. на Американската агенция за модерни изследователски проекти в областта на отбраната (Darpa) и е финализиран през 1977 г., като въвежда символа „@“, за да даде възможност на съобщенията да бъдат насочени към определени потребители на определени машини, заедно с многобройни опции на съвременния имейл като полета „до“ и „от“, както и опция за препращане.
До средата на 80-те години на 20ти век имейлите са обменяни чрез мрежата на Агенцията за модерни изследователски проекти (ARPANET), като най-честите имейл потребители са били студенти, научни работници, правителството и военни служители.
Смята се, че кралица Елизабет II е първият държавен глава, изпратил имейл чрез ARPANET. Тя прави това през 1976 г.
През 1991 г. със създаването на световната компютърна мрежа интернет почти всички граници падат и днес нашите пощенски кутии са пълни с хиляди непрочетени имейли и досаден спам.
И понеже терминът electronic mail (електронна поща) е бил използван при всяко електронно изпращане на документ, включително и при изпращането на факс, е много трудно да се определи кой е първият записан текст при използването на имейл.
И все пак терминът e-mail се появява за пръв път в писмена форма през 1975 г., когато нюйоркското списание Electronics пише: „Пощенските услуги са тласнати напред с имейла“.
Широкоразпространеният израз e-mail message (имейл съобщение) се появява за пръв път в писмена форма през 1984 г. в списание The American banker: „Те могат да проверяват папките си, да изтеглят данни от изследвания и да изпращат имейл съобщения на администраторите на техните акаунти“.
Същата година е записан за пръв път изразът email address (имейл адрес), използван от групите за обмен на информация на локалната мрежа Usenet: „Моля, попълнете следната бланка между пунктираните линии и я изпратете до мен чрез имейл на адреса най-долу. Когато записвате имейл адреса си, дайте такъв, който е свързан с добре познат сайт“.
Използването на термина email account (имейл акаунт) е записано за пръв път през 1985 г. в списание UNIX Review и така стигаме до днес, когато общият брой на имейл акаунтите по целия свят се очаква да надхвърли 4,3 милиарда до края на 2016 г., а от тях ще се изпращат и получават около 250 милиарда имейла дневно.
