Разказването на истории е едно от уникалните качества, които ни правят хора. Откакто човекът е започнал да говори, ние предаване познание и мъдрост посредством истории и ги използваме, за да забавляваме хората около нас. Съществителното story произлиза от посткласическата латинска дума storia със значение на повествователен разказ или легенда. При ранната употреба на думата значението й често се е припокривало с думата history, която означава хронологичен разказ за събития. Посткласическият латински термин storia преминава в англо-норманския език като storie – дума, която навлиза в средновековния английски и се превръща в story.
Понякога историите отмират с последния човек, който ги е разказвал, докато други се предават от поколение на поколение. Много често не можем да бъдем сигурни дали събитията, разказвани в историите, са напълно измислени или се базират на реални събития. Троянската война, за която се разказва с подробности в древногръцкия сборник от епически поеми, озаглавен „Епическият цикъл“, е пример за измислено събитие, за което някои учени вярват, че може да се основава на многобройни подобни исторически събития, които са се случили в същия исторически период.
Но не всички истории са записани на хартия. Понякога традиционният начин на предаване на истории е най-добрият – просто сядате и се заслушвате.
Има нещо хващащо гърлото в историите за войната, които разказват възрастните хора. Те описват трудноразбираем за нас свят и събития, които, слава богу, ни е трудно да си представим. Разкази за приятелства на бойното поле, прекъснати от куршум или експлозив, пълнят очите на възрастния човек със сълзи. Възрастният разказвач е преживял неща, които сме видели само по филмите и нямаме емоционална връзка с тях. Но когато той с тих глас ни каже „Самолетът ни се взриви по време на мисия и всички от екипажа загинаха. Само аз оцелях, защото бях в болница заради херния“, емоцията му ни завладява. Разказвачът един ден ще си отиде и вие няма да чувате повече епичните му истории за страховити събития, но ще си спомняте за тъгата в очите му и ще размишлявате от време на време за силата на духа и приятелството. Възрастният човек ще си замине от този свят, но историите му ще останат в паметта ви.
Много от историите на възрастните звучат много романтично, оцветени от болката по нещо, което е безвъзвратно отминало. Дори и трудните моменти, видени през призмата на младостта, изглеждат красиви и очарователни. „Когато по време на войната храната не достигаше, дядо ви ходеше по селата да купува брашно и там създаде много приятелства“, ви е разказвала баба ви със засмени очи. А разказът й за първата й среща с дядо ви е част от семейното ковчеже със спомени и вие няма да пропуснете да го разкажете един ден на децата си, когато разгръщате семейния албум. Всеки човек има и цяла колекция от истории за детството си, които знае почти наизуст от постоянното повторение на умилените родители. Тази семейна съкровищница от истории е онова богатство, което всеки носи със себе си, за да го свързва с най-скъпите му хора.
