Думата nostalgia (носталгия) произлиза от древногръцката дума nostos със значение на „завръщане вкъщи“. Формата за множествено число nostoi е заглавие на поема, включена в сборник с древногръцки епически поеми, озаглавена „Епически цикъл“, в която Троянската война описана в детайли. Nostoi или „Завръщане на гърците“ е последвана от поемите „Илиада“, а по-късно и „Одисея“ на Омир, в която се разказва историята на Одисей и неговото десетгодишно пътуване към дома след края на войната. Nostalgia се използва в посткласическия латински и се появява за пръв път в писмена форма в английския език в средата на 18 век, като първоначалният смисъл на думата е силна мъка по дома – чувство, познато до болка на Одисей.
Когато говорим за носталгия, има нещо странно успокояващо и хипнотизиращо в носталгичните истории на възрастни хора. Те описват свят, който ни е трудно да си представим и са преживели събития, които ние, за щастие, сме твърде неосведомени, за да разберем. „Някога работех в една фабрика”, разказва един възрастен мъж: “Използвахме дамско бельо, за да правим парашути за момчетата! Следващата седмица, когато отново посетите мъжа и подържите ръката му в своята, той се взира в далечината и отново заговаря с носталгия: “Работех в една фабрика. Използвахме дамско бельо, за да правим парашути за момчетата!”
Някои от разказите са толкова романтични! Като например тази за влюбена двойка, разделена от войната, която дори не смее да се надява на общо бъдеще. Той е бил изключително очарователен и красив офицер, а неговата Пенелопа, която по-късно му става съпруга, е била олицетворение на красотата. Това ви разказва той и вие можете да видите всичко това в черно-белите фотографии, които висят по стената. Но много често хората от тези истории отдавна са си отишли от този свят. Възрастният мъж почуква с крак докато ви разказва за премеждията си по време на войната, но очите му все още блестят от носталгия по едно време, когато е бил герой и е обичал дълбоко и страстно. Той изпитва носталгия по една реалност, която е останала в миналото и страда, че светът се е променил, а в настоящето присъствието му е толкова незабележимо.
Вие обещавате да се върнете да го видите следващата седмица, защото знаете, че няма никой друг, който да обещае това. Възрастният мъж прекарва времето си в щуране из старата къща и гледане на телевизионни игри. „Майка му щеше да изпадне в отчаяние, ако можеше да види колко самотен е синът й, потънал в креслото“, вероятно ще си помислите.
Животът му ще премине и вие няма повече да слушате епичните му истории за вълнуващите и ужасни събития, на които е станал свидетел. Носталгията му ще се уталожи завинаги. Тогава ще ви споходи утешителната мисъл, че старият човек поне е преживял дълъг живот и е бил сред щастливците, които са се върнали у дома, където вярната му жена Пенелопа с трепет го е очаквала.
