Много е лесно човек да се порови в интернет и да открие много истории за това как храната обединява хората и как предпочитанията към определено ястие хвърля мост между индивидите. За съжаление, калмарите не са такова ястие. Като кулинарно име на сепията, те са ястие, което хората или обожават, или ненавиждат – изглежда няма средно положение, още повече, че изобщо не навлизаме в темата за опасните им пипала. И макар да няма гаранция, че ще заобичате повече калмарите, когато приключите четенето на днешната Дума на деня, поне ще бъдете по-запознати със самата дума.
Първо, нека разгледаме един очевиден въпрос: ако сепията и калмарите са едно и също нещо, защо имат различни имена? Накратко – никой не знае. Squid (сепия) е дума с неясен произход, за която се смята, че произхожда от моряшка версия на думата squirt (бликам), което се дължи на отделяното от калмара мастилоподобно вещество, използвано като защитен механизъм. От друга страна калмарите са сравнително сетивни същества: идвайки директно от испанската дума calamar и италианската дума calamaro, думата е производна на латинската дума calamarius, която означава „отнасящ се до писалка“. Тази връзка с писалката идва от факта, че неядивната вътрешна част на сепията изглежда като инструмент за писане, а като добавим и „мастилото“, отделяно от мекотелото, това допълва картината.
Като източник на храна калмарите отдавна са харесвани от хората, акулите, кашалотите и много други. И макар да няма точни цифри колко калмари изяждат акулите (акулите са много потайни), хората консумират почти 3 милиона тона годишно.
Освен че се смята за леснодостъпна храна в крайбрежните райони и неизменна част от менюто в рибните ресторанти, калмарите притежават отлични хранителни качества. Те имат относително високо съдържание на натрий и холестерол, а по съдържание на белтъчини се равняват на такива храни като говеждото и свинското, като в допълнение съдържат витамини от В групата, основни минерали и омега мастни киселини.
Историята на калмарите ни връща назад към 1560 г., затова е твърде изненадващо, че първата позната употреба на думата в английския език е едва през 1826 г. в творбата на ирландския певец и композитор Майкъл Кели Reminiscences (Реминисценции), където, вероятно описвайки времето, което е прекарал в Неапол, той споменава: „Задушено телешко, пържени калмари, печено пиле“. Доказвайки нарастващата популярност на калмарите, творби като French Country Cooking (Готварство във френската провинция) на Елизабет Дейвис (1951 г.) и Immanuel’s Land (Земята на Имануел) (1956 г.) на Морис Дъган продължават да запознават англоезичния свят с калмарите, а да не говорим за американските източници от атлантическото и тихоокеанското крайбрежие.
Оттогава сме открили много и различни вкусове, аромати и текстури, използвани от хората, за да се наслаждават на калмарите, така че дори все още да не ги обичате, винаги има надежда да откриете добре приготвено ястие от калмари.
