Може би не сте си доспали миналата нощ, отделили сте прекалено много време за работа върху голям проект или презентация или сте се преуморили в залата за фитнес. Каквато и да е причината, в момента сте малко по-раздразнителни от обикновено, малко ви наболява тук-там, или не сте съсредоточени достатъчно. Преумората не е нищо ново – нека да приемем факта, че се случва на всички от време на време.
Произлизаща от френската дума за „умора, изтощение“, нашата дума fatigue произхожда от латинската fatigare, със смисъл на „изтощавам“ или „причинявам повреда“. По същество думата fatigue означава физическо проявление на стреса. Независимо от това дали става дума за опит едно растение да бъде накарано да расте по определен начин, за шасито на колата, или за причината, поради която винаги изпитваме чувство за безпокойство, умората винаги представлява отклонение от нормалното. И понеже разговорът за „умората на метала“ на шасито на автомобила или умората на лозовите насаждения да растат по определен начин вероятно ще ни умори допълнително, нека да се вгледаме в себе си.
Разнообразните занимания и професии обикновено включват различни форми на стрес, но въпреки това има една конкретна причина за умората, на която всички сме подвластни в един или друг момент – липсата на спокоен сън. Едно изследване от 2014 г. показва, че въпреки че повече от половината американци признават, че се нуждаят от 8+ часа сън, само 1 на всеки 4 всъщност спи по толкова. И макар да има начини човек да си осигури по-продължителен здравословен сън, повечето хора все още не поставят съня толкова високо в техния списък с приоритети – очевидно нивото на умора е все още управляемо за тях, поне в краткосрочен план.
Първата известна употреба на думата в английския език е в творбата на сър Уилям Темпъл Works (1731 г.), където, като използва термина като синоним на „затруднение“, той пише: „Славната умора, която до момента беше развлечение за негова Светлост“.
Не е изненада, че използването на думата във връзка с поведението на метали и твърди предмети се появява за пръв път след старта на индустриалната революция, когато Фредерик Брейтуейт споменава през 1854 г. в Proceedings to the Institution of Civil Engineers (Протоколи на организацията на строителните инженери): „Много катастрофи в железниците могат да бъдат приписани на онова постепенно действие, което може да бъде наречено умора на металите“.
Когато се вгледаме конкретно в човешката природа, ще забележим, че думата преминава от употреба в най-общ смисъл, както пише Даниел Дефо през 1719 г.: „Това беше изключително уморителен ден за мен“, до Дж. Х. Бенет, който през 1872 г. в книгата си Textbook of Physiology (Учебник по физиология) за пръв път пише конкретно за „мускулна преумора“.
Като се има предвид каква голяма част от нашето разбиране за физическата природа на умората се е подобрило през първия век, в който е била употребявана думата, твърде иронично изглежда това, че почти 150 години след написаното от Бенет не сме в състояние да се справим с проблема.
