Повечето от нас не са големи почитатели на понеделниците, но това понеделнишко утро на 28 септември е по-различно от обикновено. Всъщност изразът „по-различно“ е твърде мек, защото станахме свидетели на едно вълнуващо астрономическо явление, което, освен че беше празник за очите, се случва изключително рядко. Последният път, когато светът се наслаждаваше на пълно лунно затъмнение или „суперлуна“, беше преди 33 години – през 1982 г.
Това комбинирано астрономическо явление беше очаквано с голямо нетърпение, тъй-като Луната беше в своя перигей и това съвпадна с пълно лунно затъмнение. Перигей е точката, когато Луната е най-близко до Земята, изглежда по-голяма и се вижда много по-ясно за радост на наблюдателите на небесните явления.
Слънчевите и лунните затъмнения винаги стават едновременно, като лунното затъмнение настъпва две седмици преди или след слънчевото. Освен това пълното лунно затъмнение през изминалата нощ е последното от серия от четири пълни лунни затъмнения, наречени Лунарна четворка. Четирите затъмнения настъпват през шест месеца, а между тях има пет пълнолуния. Наистина имаме късмет, че станахме свидетели на Лунарна четворка, тъй като през 21 век има осем четворки – максималния възможен брой за един век. Последния път, когато това се е случило, е било в далечния 9-ти век.
Пълните лунни затъмнения са били популярни като Кървава луна (Blood Moon). Тази фраза може да ви звучи трендинг (помните ли смисъла на тази модерна дума?), но не се използва от астрономите в техните научни публикации. Съществуват различни предположения, когато стане дума за произхода на разговорния израз. Някои го свързват с медно-червеникавите отблясъци на Луната, когато Земята я покрие със сянката си по време на пълното лунно затъмнение. Явлението е причинено от същия ефект, заради който залезите и изгревите изглеждат червени, а небето синьо – Закона на Рейли за разсейване на светлината през земната атмосфера.
Според другата хипотеза Кървавата Луна е поличба за края на времената. Някои християнски свещеници твърдят, че изразът произлиза от Библията и е знамение за предстоящи трудни времена за човечеството. Тази идея е подсказана в The Book of Joel, където пише: „слънцето ще потъне в тъмнина, а луната – в кръв, преди да настъпи великия ужасен ден Господен“. Кървавата луна се появява и в The Book of Revelation (Книга на откровенията): „И аз видях как той отвори шестия печат, тогава настъпи страшно земетресение, слънцето почерня като власеница, а луната стана кървава“.
