Паста, лазаня – Мамма миа, ето това е Италия! Чакайте малко, оказва се обаче, че лазанята, също като пастата, съвсем не е италианско изобретение.
През 5 век в римската готварска книга Apicicus (кръстена на римски гастроном и почитател на изискания лукс), е описано ястие, подобно на традиционната лазаня – пластове подобен на паста продукт, които разделят плънката и се сервират в купа, наречена lasagnum.
Колкото до британците, лазанята достига до тях през 14 век. Богата колекция от рецепти от този период, събрана във Forme of Cury (тук думата cury идва от френския глагол cuire – готвя) от автори, известни като „главните майстори-готвачи на крал Ричард II”, включва и ястието loseyn.
Според публикуваната през 1390 г. рецепта ястието loseyn се прави от „тънки пластове“ паста, сварени в бульон, поръсени със сирене. Естествено, по онова време доматите още не са познати в Европа – те са внесени цял век по-късно от Христофор Колумб.
Документираната история на лазанята в Италия започва малко по-рано, в началото на 14 век, когато е създадена и публикувана първата модерна рецепта в една от най-старите средновековни готварски книги Liber de Coquina (Книга за готвенето/готварството). Ястието в нея е описано като типично за района на Неапол, наричат го lasanis и се състои от листове паста, сирене, масло, бульон и подправки.
Първото писмено обяснение на италианското значение на лазанята на английски език се появява през 1760 г. в Dictionary of the English and Italian languages (Речник на английския и италианския език) на Джузепе Барети: „Лазаня – вид тънка паста, нарязана на пластове и изсушена, сварена във вода или бульон“.
Днес можем да открием много различни видове лазаня – като почнем от класическата с говежда кайма, домати, настъргано сирене и моцарела, минем през най-разнообразни варианти на вегетарианска лазаня с патладжани и тиквички и стигнем до десертните видове със сирене рикота и шоколад. А за да бъде вкусът на лазанята наистина превъзходен – нека ви я приготви някой горд италианец.
