03.09.2020

Машинен дублаж / Machine Dubbing

Машинен дублаж / Machine Dubbing – Дума на деня – EVS Translations
Машинен дублаж / Machine Dubbing – Дума на деня – EVS Translations

Понякога няма нищо по-разочароващо или дразнещо от това да се налага да „прочетете“ видеоклип. Правилно прочетохте, не е грешка. Въпреки че видеоклиповете са предназначени за гледане, ако са на чужд език, това обикновено означава, че ще се наложи да прочетете много субтитри – а не да посветите вниманието си изцяло на видеоклипа. Въпреки че съвсем не са най-доброто решение, субтитрите винаги са имали предимство пред дублажа заради по-ниските разходи и скоростта на обработка, но една нова технология, машинният дублаж, може скоро да промени нещата.

Първо нека разчленим самия термин, machine dubbing, на съставните му елементи. Думата machine навлиза директно в английския език от старофренската machine, но е свързана с латинската machina и гръцката makhana (като всички означават „устройство, инструмент или машина“). Тя е използвана за първи път в смисъл на инструмент или устройство, конструирано за изпълнение на задача през 1648 г. в английския вестник The Moderate, където пише (по всяка вероятност във връзка с балон): „Той беше донесъл от тази страна изобретение, което представляваше летателна машина с толкова лека конструкция, но толкова здрава и стабилна, че е в състояние да издържи двама човека и да ги повдигне във въздуха”. Думата dubbing е съкратена форма на термина double, идва от старофренската dobler и латинската duplare, означава „правя, извършвам два пъти“. Не е изненадващо, че първоначалната й употреба (във връзка със звук) съвпада с появата на говорящите филми и е спомената в творбата на Уолтър Б. Питкин и Уилям Моултън Марстън „Изкуството на звуковите картини“: „Дублаж, метод за дублиране на гласа на екрана след заснемане на картината. “

Традиционно дублирането (извън техническите и производствени аспекти) – в сравнение със субтитрите – е труден процес, изискващ груб превод на реч на местен език (за да звучи по-естествено), синхронизиране на устните (така нареченият липсинг), с допълнителен фокус върху артикулацията, акцента, интонацията и т.н., и накрая запис. Чрез използване и адаптиране на последните постижения в машинния превод, машинното обучение, разпознаването на глас, технологията за преобразуване на текст в реч, както и използването на приложения за конвертиране на текст в глас, времето, усилията и разходите за дублаж могат да бъдат значително намалени, като по този начин станат по-конкурентни от субтитрите и позволят на зрителите действително да гледат – вместо да четат – видеото.

Разбира се, тази синергия на съвременните технологии тепърва ще бъде усъвършенствана. Заедно с фините нюанси на езика или гъвкавостта в значенията на термините и фразите, които машинният превод (и потенциално разпознаването на глас) може да пропусне, синхронизирането на устните и времето продължават да бъдат проблем: въпреки че машинният дублаж може да възпроизведе казаното, имитирането на скоростта, тона, акцента и т.н., за да съответства на отделния говорещ във видеото, все още представлява предизвикателство. И все пак, в сравнение с по-простото и трудоемко субтитриране, това е значителен напредък спрямо използването на телевизора като електронен четец с видео за фон.