Живеем в свят пълен с бактерии! Бактериите са едни от първите форми на живот, които са се появили на Земята преди около 3,8 млрд. години и днес живеят почти навсякъде, като се почне от дъното на океана и въздуха около нас и се стигне до телата ни, които всъщност се състоят много повече от бактериални, отколкото от човешки клетки.
За наше щастие или нещастие бактериите не се виждат с просто око.
Още от древността човекът е копнял да вижда отвъд зрителните си възприятия. Първата записана употреба на стъклото като лупа, лещата, идва от Римската империя в първи век след Христа, когато Сенека описва увеличаването на изображението от стъклен глобус, пълен с вода: „Буквите, колкото и дребни и неразличими да са, се виждат по-ясно и изглеждат уголемени през стъклен глобус, пълен с вода“.
Лещите излизат на сцената едва през 14 век, когато шлифоването на лещи е открито в Италия и очилата започват да подобряват зрението.
През 1590 г. е изработен първият прототип на микроскопа, когато нидерландските шлифовчици на лещи Янсен, баща и син, поставят две лещи в тръба. Твърди се, че бащата е и истинският създател на телескопа, като първата употреба на работещ микроскоп е регистрирана наистина в Холандия през 1608 г., а той е усъвършенстван от Галилео на следващата година, когато той построява своя сложен микроскоп и го нарича occhiolino или „малко око“.
През 1624 г. Галилей показва „малкото око“ на принц Федерико Цези, основател на Академия деи Линчеи, където немският ботаник Джовани Фабер изковава името на следващата година и така се ражда думата microscope (микроскоп) като аналог на думата telescope (телескоп), която също е създадена в академията около десетилетие по-рано.
Името microscope е създадено по подобие на модерната латинска дума microscopium, която буквално означава „инструмент за наблюдение на нещо дребно“ и произлиза от гръцката дума micro (малък) + -skopium, глагола skopein (гледам, виждам), съществителното skopos (цел, обект на внимание, наблюдател).
През следващите десетилетия първите микроскопи се употребяват най-вече за увеличаване на неживи обекти и малки насекоми и животни, видими с просто око. Първите британски писмени сведения за употребата на думата microscope описват наблюдението например на подкожни червеи и кърлежи и идва от труда Mathematicall magick; or, The wonders that may be performed by mechanicall geometry (Математическа магия или чудесата, които могат да бъдат извършвани с помощта на механичната геометрия), публикуван през 1648 г.: „Ние наблюдаваме такива странни открития като изключително миниатюрни телца (като въшки, подкожни червеи, кърлежи и подобни) направени от микроскопа, там където техните съставящи ги части (които са невидими за невъоръжено око) ярко се открояват“.
Първият, който описва клетки и бактерии, видени през микроскоп, е нидерландският учен Антони ван Льовенхук, който през 1675 г. използва прост микроскоп само с една леща за наблюдение на кръв и насекоми.
Думата microscope изглежда много бързо е впечатлила литературните среди, тъй като по-малко от половин десетилетие след появата й тя прескача от научния лексикон в много поетични творби като синоним на наблюдение от близко разстояние и често с критична нагласа и е записана за пръв път в поемата на Джон Милтън Paradise regain’d.
Изразът under the microscope (наблюдавам под микроскоп) се появява за пръв път в писмена форма през 1765 г. в творбата на Джеймс Бозуел Boswell on the grand tour: „Малко са хората, които могат да запазят славата си незасегната, ако са наблюдавани под микроскоп“.
