Олимпиадата в Рио де Жанейро 2016 ще връчи на всички успешни атлети най-тежките медали в историята на летните олимпийски игри. Медалите, които тежат 500 грама, са проектирани и изработени според критериите за устойчива околна среда и подчертават връзката между силата на атлетите и силата на природата. За да се спази олимпийската традиция, медалите са във формата на лаврово листо (победителите в олимпийските игри в древността са били короновани с лаврови венци), а на лицевата им страна е ликът на гръцката богиня на победата Нике и два символа на древна и съвременна Гърция – стадионът Панатинайкос в Атина и Акрополът.
Медалите от Рио 2016 са покрити с 6 грама чисто злато (извлечено без употребата на живак) – минимумът, изискван от Международния олимпийски комитет. Така златният медал струва около 560 долара (ако целият медал беше направен от злато, каквато е била практиката до 1912 г., стойността му щеше да бъде почти 22 000 долара).
Макар и да има пазарна стойност, един олимпийски медал всъщност е безценен, а такава е и историята му. Първите съвременни олимпийски игри – тези в Атина през 1896 г., са връчвали традиционните лаврови венци заедно с дипломи и сребърни медали. Първата олимпиада, на която първите трима победители са получили златен, сребърен и бронзов медал, е тази в Сейнт Луис, САЩ, през 1904 г., където медалите са били закачени за цветна панделка и са били забождани върху гърдите на атлетите. За пръв път медалите започват да се окачват върху вратовете на победителите на Олимпийските игри в Рим през 1960 г.
Извън сферата на олимпиадата медалът винаги е бил форма на признание за постижения в различни области на живота от хиляди години. Първият документиран случай е от 4 век преди Христа, когато един историк документира как Александър Велики връчва златно копче на жреца Йоан за принос към военна победа.
Думата medal (медал) навлиза в английския език около 16 век от старофренската дума médaille, която пък от своя страна идва от италианската medaglia, произхождаща или от латинската metallea (moneta) – със значение на „монета“ или от medalia, със значение на монета със стойността на половин денариус.
Очевидно думата навлиза в английския речник със значението на парче метал във формата на монета, а първата документирана употреба идва от превода през 1578 г. на А courtlie controuersie of Cupids cautels от Жак Ив и се отнася за медала като религиозен предмет: „Те откриха кула, в която живееше един рибар, а покривът й беше във формата на медал с изображение на монахиня, държаща фенер в ръце“.
Но да се върнем на олимпийските игри за малко статистика относно медалите – от рекордните 206 нации, които се състезават на Олимпиадата в Рио в Бразилия, 75 никога преди това не са печелили медал; най-много медали в съвременните летни олимпийски игри са печелили САЩ; и да, американският плувец Майкъл Фелпс е атлетът, спечелил най-много олимпийски медала. Да не забравяме обаче и многобройните атлети, които са успели да спечелят златни медали както на летни, така и на зимни олимпиади, и накрая, да не забравяме, че първият отбор от бежанци е на път да отклони вниманието от „обичайния заподозрян“, ямайския спринтьор Юсеин Болт и дори има вероятност да спечели някой олимпийски медал.
