Петобоят е основен спорт в Олимпийските игри много по-дълго, отколкото повечето от нас могат да си представят. Включен е още в древните Олимпийски игри и в други спортни фестивали в Древна Гърция, докато се стигне до съвременния олимпийски петобой, на който се възхищаваме днес.
Думата pentathlon има ясна етимология, произхожда от гръцките думи pente (пет) и athlon (състезание) и е очевидно, че става дума за състезание, което включва пет различни елемента.
За пръв път е проведен петобой на 18-тата Древна Олимпиада около 708 пр.н.е., когато борбата е била прибавена към други четири спорта – дълъг скок (няколко скока от стоящо положение с метални или каменни тежести в различна форма за стабилизиране на тялото по време на скока), хвърляне на копие (древните дървени копия с височината на атлета са били хвърляни с помощта на кожен ремък, прикрепен към дръжката на копието), хвърляне на диск (за да се осигури честност на състезанието, Олимпиадата е разполагала със свои три официални бронзови диска) и бягане (stadion), като бягането е включвало спринт на една дължина на стадиона.
Петобоят се е провеждал на втория ден от Игрите и в рамките на един следобед всички състезатели е трябвало да покажат качествата си и в петте спорта. Спорно е как точно е бил излъчван победителят, но най-вероятно е било следвано простото правило победител да е първият, който спечели три от петте изпитания, а в случай, че е имал конкурент, състезанието е приключвало с борба между основните съперници.
Петобоят изисква от състезателите огромна гъвкавост, сила на всички мускули и не случайно е бил считан за кулминация на Олимпийските игри, а победителят е бил обявяван за Victor Ludorum (Победител на Игрите).
Няма сигурни доказателства кога думата pentathlon е била използвана в английския език във връзка със състезание с пет елемента, но тя е включена за пръв път в речника The universal English dictionary (Универсален речник на английския език) през 1706 г. със значение на: „Тренировка, която се състои от пет игри или спортове“.
Основателят на модерните олимпийски игри, барон Пиер дьо Кубертен, се е възхищавал на древния петобой и е първият, който изразява задоволството си, когато дисциплината е въведена отново в програмата на 5-тата Олимпиада в Стокхолм, Швеция през 1912 г. Официалните документи на Олимпийските игри в Стокхолм от същата година описват новото олимпийско събитие, което включва модерни спортове като: „…. стрелба с пистолет и пушка, плуване, фехтовка, конен спорт, бягане през пресечен терен на средни и дълги разстояния“.
36 години по-късно Ърнест Бланд в своята Olympic Story (История за Олимпийските игри) признава далновидността на решението на шведския Олимпийски комитет да даде път на модерния петобой: „През 1912 г. те [комитетът] търсеха средство, с което да излъчат най-добрия всестранно развит спортист в света… В резултат на това се роди състезание, известно като модерен петобой.“
В настоящия си формат модерният олимпийски петобой включва: фехтовка, плуване 200 метра свободен стил, конен спорт с прескачане на препятствия и финално състезание с комбинация от стрелба с въздушен пистолет и бягане на 3200 м през пресечен терен. Точно както е било правено в Древна Гърция, петобоят се провежда в рамките на един ден, за да се излъчат действително най-добрите атлети.
