Как се е появил езикът? Според една теория на група учени, сред които Жан-Жак Русо (1712-1778), езикът се е появил с появата на ономатопея. Ономатопея е дума, която се е формирала чрез имитация на звук, произведен от предмет или получен в резултат на действие. Примери на ономатопея са „плис-плис“, звукът на падаща върху повърхност течност, и „тряс“ – звукът от сблъскването на два предмета.
Интересното е, че въпреки че се предполага, че хората възприемат едни и същи звуци, ономатопеите в различните езици звучат по много различен начин. Може да смятате, че звукът от туптящо сърце не може да се описва по кой знае колко различен начин от ритмичното „бум-бум-бум“, но японците казват „доки-доки“. От друга страна, на японците може да им е много трудно да разберат защо звукът, който издава петлето, според англичаните звучи кокадудълду (cock-a-doodle-do). И ние, българите, се озадачаваме от такова „причуване“ на звук, който несъмнено е „кукуригу“.
Ономатопеята като обяснение за произхода на езика е известна като бауау теория (бауау (bow-wow) е ономатопея за лая на кучето, или нашенското бау-бау, следователно се превръща в име на животно). Тази теория в наши дни е до голяма степен отречена (въпреки че някои учени вярват, че ономатопеята е имала известно влияние върху формирането на първите езици) и очевидно не дава отговор на въпроса какъв е произходът на езика. И макар че днес съществуват много теории, които се отличават с разнообразие и сложност, все още няма окончателен отговор на въпроса.
Като започнем с комиксите с Батман (Бум! Тряс!) и минем през поезията на Силвия Плат, в която отеква звън на камбани, езикът ни изобилства с ономатопеи, придаващи цвят на изреченията. Винаги е много интересно да се чуят техните еквиваленти в други езици или да се научи ономатопея, която не съществува в родния език – в японския език например „шиин“ е звукът на тишината.
