Има една красива картина, озаглавена „Трите възрасти на жената“, нарисувана от Густав Климт през 1905 г. На нея е изобразен кръговратът на живота и е показано момиченце, прегърнато нежно от майка му. И двете фигури са голи и изглеждат много щастливи. Встрани от тях стои възрастна жена – тя е самотна, навела е глава и е покрила очи с ръце. Кожата й е жълтеникава, а позата изразява отчаяние.
Майките знаят, че прегръдките с децата им са моменти на споделена радост и безусловна обич. Прегръдките стават все по-силни, когато майката осъзнае, че един ден детето няма повече да се нуждае от грижите й, а и подсъзнанието й нашепва, че то ще се откъсне от нея и ще заживее свой собствен живот. Възрастната жена встрани от майката и детето не оплаква загубата на своето младо гъвкаво тяло, а времето, когато е можела да прегръща детето си. Изпъкналият й корем напомня за съкровището, което някога е било толкова близко до сърцето й.
Прегръщам, гушкам (Cuddle) – eтимология
Трудно е да се проследи етимологията на английския глагол cuddle (прегръщам, гушкам). Възможно е да произлиза от прилагателното couth (възпитан, изискан), което е било използвано в началото на 11 век за описание на човек, който е добре познат: „Euery man boþe fremyd and kouth“ (Всеки човек едновременно чужд и добре познат), Политически, религиозни и любовни поеми, архиепископ на Кентърбъри, 1450 г. До средата на 18 век прилагателното couth (или couthie) се използва в смисъл на нещо закътано, уютно: „Къщата му беше топла и уютна със стая, която да ме приюти“. (Miller, Дж. Клерк, 1749 г.). Други промени, които настъпват с други думи в английския език, поддържат идеята, че думата couth се е променила в cuddle: прилагателното fond (нежен, гальовен) се превръща в глагола fondle (галя, милвам), а средноанглийската дума fithel се превръща в думата fiddle (цигулка). Някои специалисти смятат, че думата може да е свързана с нидерландската дума kudden, която означава стадо.
Каквато и да е етимологията на думата, прегръдките са част от живота на хората от дълбока древност – още от времето, когато майките са се грижили за децата край огнището в пещерите, а бащите са ги предпазвали от опасности. Винаги сме се притискали до хората, които обичаме, още преди да знаем как се нарича самото действие на споделена радост и обич.
