По определени причини в източната част на Европа сладкишът панетоне се асоциира с великденските празници, докато повечето от европейците го слагат по традиция на коледната трапеза.
Според легендата сладкишът панетоне се е появил в резултат на готварска грешка. Смята се, че един от най-типичните италиански сладки хлябове е бил изпечен за пръв път в кухнята на херцога на Милано Людовико Сфорца. В навечерието на Рождество Христово главният готвач изгорил празничния кейк и един прислужник на име Тони предложил рецепта с мая, брашно, яйца, стафиди и захаросани плодове. Полученият сладкиш бил високо оценен от миланския херцог, който нарекъл кейка Pane De Toni (от италианската дума за хляб – pane – Хлябът на Тони) в чест на изобретателя.
В ръкопис от края на 15 век от Джордж Валагуса е описана традицията в семейството на херцога на Милано да се празнува Коледа с пшеничен хляб с плънка от захаросани плодове.
Много вероятно е историята с Тони да е просто кулинарна легенда, но е сигурно, че корените на панетоне са от Милано през 15 век.
Първото документирано писмено споменаване на панетоне е от 1606 г. от първия италианско-милански речник, където пише, че това е голям хляб, изпечен за Коледа.
Едва в средата на 19 век миланско-италианският речник предоставя по-богато описание на хляба, замесен с масло, яйца, захар и стафиди, който се приготвя през цялата година, но по Коледа е с по-голям размер и с допълнителни съставки.
По същото време и английският читател започва да чете за панетоне. Първото споменаване на думата е през 1842 г. в наръчника за туристи Italy and Its Comforts (Италия и нейните блага) от Антоан Клод Паскин Валери – автор на пътеписи и библиотекар на краля в дворците Версай и Трианон, където в картотеката панетоне е отбелязан като милански кейк, а авторът го описва като отличен сладкиш, консумиран основно по Коледа.
Хляб ли е това или сладкиш? Защо не и едното, и другото, както подсказва следващото писмено свидетелство – в писмата си от вечния град Рим Roma Beata през 1894 г. американската писателка Мод Елиът пише: „Пихме доста чай, поговорихме си и най-вече похапнахме панетоне – наполовина хляб, наполовина кейк, с pignoli [типични сицилиански бадемови курабийки] и стафиди“.
А сега нека се спрем на това как православната част на Европа започва да яде коледен кейк на Великден.
Традицията на великденския хляб ни връща назад към историята на Византия и православното християнство, но традиционният православен великденски хляб има почти същите съставки и начин на приготвяне като италианския великденски хляб. Падането на Желязната завеса и идването на демокрацията привлича гладните за цветове и нови кулинарни вкусове източноевропейци към панетоне, който те с еднакво удоволствие консумират както по великденските празници, така и по Коледа.
