Независимо от многобройните маркетингови трикове, чрез които се опитват да ни продават висококачествено сирене пармезан, единственото твърдо сирене, което може по закон да се нарича Parmesan (пармезан), както постановява Европейският съд през 2008 г., е истинското сирене Parmigiano Reggiano, произведено в района на Парма в Италия.
Историята на сиренето започва преди около 900 години, когато се смята, че в бенедиктинските манастири започва производството на твърдото сиренe в провинция Реджо Емилия, а първото споменаване на пармезана в писмена форма е в един нотариален акт, издаден в Генуа през 1254 г.
Очевидно до средата на 13 век бенедиктинските абатства са толкова успешни в разпространяването на сиренето из Италия, че през следващия век Бокачо се размечтава за огромен вкусен хълм от настърган пармезан върху макарони и равиоли, когато описва въображаем кулинарен рай, наречен Bengod в своя „Декамерон“ през 1348 г.
И докато историческите архиви на Генуа са свидетелство за опит за износ в чужбина, истинското разпространение на пармезана из Европа започва едва в средата на 15 век, когато сиренето печели възхищението на едни от най-добрите готвачи за времето в Германия и Франция и когато самият Молиер заявява, че не яде нищо друго освен пармезан в последните години от живота си.
Името Parmesan намира достойното си място във френския кралски двор в началото на 16 век, когато френското благородническо съсловие развива вкус към този деликатес и сиренето от Парма (fromaige de parmisan) е съкратено до parmisan или parmesan.
През 1511 г. папата връчва дипломатически дар на Хенри VIII от сто пити сирене пармезан и първата употреба в писмен вид на думата в английския език се появява 8 години по-късно в творбата на Уилям Хорман Vulgaria, където той пише: „Ще ядем сирене пармезан“.
Естествено, през следващите векове изнасяното от Италия сирене пармезан, считано за деликатес от благородниците и богаташите, е било много скъпо и високо ценено и във Великобритания. Много популярен е случаят с най-известния автор на дневници, Самюъл Пепис, който погребва своите вина и сирене пармезан по време на Големия пожар в Лондон през 1666 г.
Днес пармезанът продължава да има висока цена и намира място в банковите трезори, като според данните в Италия около 300 000 пити с пармезан на стойност от около 200 млн. долара, се съхраняват в банкови сейфове.
Нека да завършим с думите на един от бащите основатели на Америка и горещ почитател на вкусната храна Бенджамин Франклин, който на 9 юли 1769 г. в писмо до Джон Бартръм пише следното: „Трябва да призная, че ако можех по време на пътуванията ми из Италия да се сдобия с рецептата за пармезан, това щеше да ми донесе повече удовлетворение от разтълкуването на какъвто и да било каменен надпис“.
