Няма съмнение, че за да достигне до участие в Олимпиада, атлетът трябва да работи здраво, да е силно мотивиран и да посвети безкрайни часове на тренировки, както и да притежава огромна умствена и физическа издръжливост. Наскоро почетохме всеотдайността и таланта на атлетите, проявени на олимпиадата в Рио, но има още едно спортно събитие, което започва там и въпреки че то не е обект на такова телевизионно внимание, може би изисква дори по-голяма издръжливост и всеотдайност – Параолимпийските игри. Понеже това е второто по мащаб световно спортно събитие, време е да хвърлим поглед на тази дума, както и на онова, което означава.
И макар места за спорт и спортни състезания за хора с физически увреждания да съществуват от около век, като се започне с клубовете за глухи в Берлин през 1888 г., първото споменаване на думата е едва на 6 август 1954 г. в едно заглавие във вестник Bucks Advertiser, където пише: „Знамената на нациите се развяха високо над болница „Стоук Мандвил“, където параплегични атлети от цял свят се събраха за участие в Параолимпийските игри (Paralympics)“. Първоначално думата е портманто, съдържащо paraplegic (парализа на долната част на тялото, обикновено причинена от увреждания на гръбначния стълб) и Olympic (олимпийски), отнасящо се за състезанието през 1948 г. в болница „Стоук Мандвил“, в което участват английски ветерани от Втората световна война с наранявания на гръбначния стълб. После събитието се разраства, развива се, разширява обхвата на участниците, като включва и хора с други физически или умствени увреждания и в резултат на всичко това днес се смята, че името произхожда от гръцката дума para със значение на „успоредно, покрай“.
Стартирали като „международно“ състезание през 1952 г. в едно село в Ейлсбъри, Бъкингамшър, с участието на британски и нидерландски ветерани, настоящите Параолимпийски игри в Рио могат да се похвалят с 4500 атлети от 176 страни. Нарастването на броя на участниците и разбирането на проблемите им води както до добри, така и до негативни последствия. Оказва се, че с разрастването на спортното събитие, медийното отразяване, както и финансовата подкрепа (национална и интернационална) до голяма степен не е в състояние да догони високите изисквания, а това става причина Международният параолимпийски комитет да разреши по-голям брой корпоративни спонсори и реклама. Но независимо от някои случаи на измама и проблеми с финансирането и медийното покритие, игрите стават причина за някои удивителни промени извън света на спорта: например след Параолимпийските игри в Пекин през 2008 г. едно проучване от 2010 г. във Ванкувър за влиянието на игрите върху обществените нагласи показва, че 41-50% смятат, че игрите задълбочават разбирането на обществеността за нуждата от съоръжения за достъп на хората с увреждания, а 23% от работодателите заявяват, че игрите са ги накарали да бъдат по-благосклонни към кандидатите за работа с увреждания.
