Когато чуем думата „пасти“, веднага си представяме правоъгълни парчета торта, които се топят в устата. Не, този път пак ще говорим за нещо, което се топи в устата, но е солено. Когато търсите нещо за хапване на крак, можете да изпитате удоволствието от похапването на солена пита с пълнеж, а ако търсите нещо типично за корнуолската кухня, вероятно вече познавате вкуса на корнуолските пасти (pasty).Освен че са признати като типично корнуолско ястие, този тип храна съвсем не е традиционен еквивалент на съвременната бърза храна и нейния типичен представител, хамбургера. Освен месо, картофи, ряпа, лук, подправки за плънката и самото тесто с хрупкава коричка, тази храна, подходяща за ядене навсякъде, съдържа две съставки, които много от съвременните конкурентни бързи храни не притежават – история и идентичност.
Думата pasty (произнася се пасти) произлиза от англо-норманската дума paste и старофренската pasté, като и двете думи означават тесто или сладкиши. И макар днес този тип храна да е нещо, което всеки може да си позволи, първоначално корнуолските пасти са били считани за храна, подходяща за висшия слой на обществото или „най-горната коричка“, ако използваме за сравнение тази най-вкусна част на корнуолските пасти. Едно от първите споменавания на думата е по време на царуването на крал Хенри III, който в началото на 13 век подписва харта с град Грейт Ярмът, като изисква от жителите му да му изпращат (чрез шерифите на Норуич и лорда на Източен Карлтън) „100 херинги, запечени в 24 пая или пасти.“ Дори хората с кралска кръв не са били имунизирани срещу това кулинарно изкушение, както доказва писмо от един от пекарите на крал Хенри VIII до Джейн Сиймур, третата съпруга на краля, в което пекарят пише: „надявам се тези пасти да стигнат до Вас в по-добро състояние от последните, които Ви пратих.“ Освен подкрепата си за богатите, преводът на лорд Бърнър на Froissart’s Chronicles (1525 г.) за Стогодишната война съдържа и описание на различни видове плънка като „пасти със сьомга, пъстърва и змиорка.“
С времето и с индустриалната революция този тип храна бързо печели популярност сред работническата класа. Това се вижда най-ясно в Корнуол, където икономическото развитие се дължи на добива на калай. За миньорите корнуолските пасти са лесни за носене, а и представляват пълноценна храна, която може да се изяде без прибори и може лесно да се затопли (например като се постави върху лопатата, а под нея се запали свещ).
И въпреки че отдавна дойде краят на индустриалната революция, а и в Корнуол отдавна не се добива калай в някогашните мащаби, трескавият начин на живот днес увеличи търсенето на корнуолските пасти. То доведе до там, че този тип храна започна да се произвежда масово далеч извън пределите на Корнуол. Опасявайки се, че най-популярното корнуолско ястие е на път да загуби идентичността си, корнуолските производители успешно лобираха то да получи наименованието Храна със защитено географско указание през 2011 г. Дали логото за автентичност върху опаковката ще направи нещо, за да помогне на корнуолските производители, или ще промени положението на производителите на пасти, които не произхождат от Корнуол, ще покаже бъдещето, но едно нещо е сигурно – от монарсите до бедняците, независимо от местоживеенето и професията, когато дойде ред до корнуолските пасти, винаги става дума за любов от… първата хапка (като изключим пълнежа със змиорка може би).
