Сега, когато навлизаме в средата на месец януари и вълненията около новогодишните празници са отстъпили на скуката на ежедневието, е време да преосмислим новогодишните обещания, които дадохме тържествено пред себе си на 1 януари. За повечето от нас тези обещания включват промени в начина ни на живот като твърда решимост да отслабнем и да влезем в отлична физическа форма, да се храним по-здравословно и да консумираме по-малко алкохол или кафе. Колкото и добри да са намеренията ни обаче, много често нарушаваме обещанията си още след първите два месеца на годината, защото ни липсва един основен компонент – план.
Нашата дума plan произхожда от латинската дума planum със значение на равна, плоска повърхност. Като имаме предвид до каква степен това значение се различава от съвременното разбиране на думата, която обикновено означава „организирано предложение или стратегия“, много ни е трудно да разберем логиката. С времето обаче идеята за „равна повърхност“ започва да включва концепцията за рисунка или чертеж върху тази равна повърхност, а този смисъл на чертеж или рисунка в крайна сметка придобива по-широко тълкувание благодарение на използването на думата във военната терминология. Думата всъщност идва директно от средата на 16 век от френската дума plan, която по онова време е означавала „наземен план или карта“.
Ако се вгледаме в някои статистически данни ще видим, че за да успеем да изпълним новогодишните си обещания, се нуждаем от всякакъв вид помощ. Според Статистическия институт за изследване на мозъка, 62% от американците всяка година поемат новогодишни обещания и макар 49% от тях да отчитат успех (вероятно в първите 1-2 месеца), едва 8% успяват да ги изпълнят в дългосрочен план. Като имаме предвид, че хората, които правят новогодишни обещания по такива поводи са по-склонни да променят начина си на живот от онези, които не правят, 24% от хората, които поемат обещания, постоянно се провалят в изпълнението. (Макар тези цифри да се отнасят за американците, можем спокойно да допуснем, че в това отношение хората проявяват еднакво поведение, независимо от националността, тъй като по презумпция хората са еднакви.) Съществува древна поговорка – ако се провалиш в планирането, планираш провал.
Като илюстрира начина по който употребата на думата във военната терминология променя значението й, първата известна употреба в английския език на нашата дума е в творбата на Дейвид Пърсън Varieties през 1635 г., където той пише: „В настъплението на нашите армии и в битките, нашите модерни планове почти съперничат на тези на древните армии; и все пак начинът, по който извършваме обсада, обкръжаваме градове, а и военните ни инструменти са много по-съвършени от техните“. Почти половин век по-късно в творбата на Джон Драйдън His Majesty’s Declaration Defended (1681 г.), виждаме, че думата „plan“ измества значението си от военната сфера към цивилния живот: „Какво ще се случи с тези изтънчени спекулативни умове, които очертаха плана на това ново правителство и събориха старото?“ И накрая към края на 19 век и началото на 20, нашата дума започва да се употребява в по-личен план: Едуард М. Фостър в Howards End (1910 г.) пише: „Хелън написа една незадоволителна картичка от бреговете на езерото Гарда, като каза, че плановете й са неясни и е по-добре да не бъдат вземани под внимание“.
