Уличното изкуство много нашумя в началото на осемдесетте, като извади изкуството на обществени места и привлече вниманието на публиката не само към изпълнената си с живот естетика, но и с богатото си съдържание.
Това е директен начин да се представят свежи идеи на широката аудитория, да се провокира публиката и изкуството да стане достъпно извън официалните културни институции и галерии, като едновременно с това се внесе колорит и визуално разнообразие в иначе скучния уличен пейзаж.
В днешно време все повече художници се стремят да споделят ценностите и идеите си и да събудят любов към изкуството, като разкрасяват такива скучни обществени места като метрото, спирките на обществения транспорт и фасадите на някои обществени сгради – чудесен начин за освежаване и придаване на колорит на нашето стриктно разграфено урбанизирано ежедневие.
Бумът на графитите и на уличното изкуство придаде свежест на една дума в английския език – mural (стенопис, фреска). Думата mural e заемка от френски език, транслитерация на френската дума muraille (стена). Думата също така означава всяка творба на изкуството, която е нарисувана директно върху стена или таван и по този начин хармонично приобщава архитектурните елементи към мястото. Рисунките в пещерите също са стенописи, така че това е древна форма на изкуство – някои пещерни рисунки във Франция датират от 30 000 г. преди Христа.
Първата известна употреба на думата в смисъл на стена е от 15 век и e в преводите на Уилям Какстън (английски търговец, дипломат, писател и издател, включен в списъка на 100-те най-велики британци) на The siege and conquest of Jerusalem (Обсадата и превземането на Йерусалим) и The history of Troy (Историята на Троя).
Любопитно е, че Папата въвежда думата в свои бележки към пиесата на Шекспир Midsummer Night’s Dream (Сън в лятна нощ) в изданието си от 1728 г., където споменава „стена между двама съседи“, но съвременните тълкуватели спорят по въпроса дали става дума за издигане или за разрушаване на стената.
Терминът mural painting (стенописна рисунка) е въведен от Ана Джейсън в нейната творба Legends of the Monastic Orders as presented in fine arts (Легенди на монашеските ордени, представени в изобразителното изкуство) през 1850 г.: „Фрагмент от mural painting (стенописна рисунка), представена в Музея на християнството във Ватикана“.
Днешните рисунки по стените с техните социални и политически послания станаха по-популярни благодарение на мексиканското стенописно движение, което започва през 20-те години на 20 век като част от усилията му да обедини отново страната под знамето на мексиканското следреволюционно правителство. През следващите десетилетия новият начин на представяне на социалните и политически проблеми и идеи чрез изкуството процъфтява, като рисунките украсяват почти всеки голям град в света.
Един от най-популярните автори е живеещият в Англия политически активист, чиято реална самоличност е неизвестна, но неговото алтер его е известно по целия свят – Банкси (Banksy). Неговите политически и социални коментари под формата на графити се появяват по улици, стени и мостове по целия свят и предизвикват горещи дебати.
Поради това, че стенописите са скъпи, повечето от творбите са правени по поръчка и са спонсорирани или от държавата с цел пропаганда, или от частни бизнесмени, за да привлекат общественото внимание, но дори и тогава повечето от творбите притежават известна естетическа стойност и градската култура само печели от тях.
