През 1930 г. вестник New York Times пише следното: „Плутон е временното име, което италианските астронавти дадоха на новата планета отвъд орбитата на Нептун, открита на 13 март от обсерваторията „Лоуел“ в град Флагстаф, Аризона“ (26 март 10/3). Всъщност кръстница на планетата е едно английско момиче, 11-годишната Венеция Бърни. Тя предлага планетата да носи името на древногръцкия бог на подземния свят, който имал способността да става невидим. Латинските букви p и l в името на планетата са инициалите на Пърсивал Лоуел, астрономът, който предсказа съществуването на деветата планета в Слънчевата система. Това дава допълнителни основания това име да бъде сметнато за подходящо за този странен обект на границата на нашата слънчева система.
През 2006 г. Плутон бе детрониран до статуса да планета-джудже, защото не отговаря на трите критерия, поставени от Международния астрономически съюз за планетите. Напоследък обаче миниатюрната планета се превърна в медийна звезда, защото сондата на НАСА „Ню Хърайзънс“ осъществи успешно прелитане около нея.
Невероятното около тази мисия е, че представлява крайъгълен камък в проучването на основните девет планети в Слънчевата система. През 1781 г. сър Уилям Хершел открива първата планета с телескоп (т. е. това е първата планета, която не може да се наблюдава с просто око) и това е Уран. Едва през 1966 г. човечеството вижда първото детайлно фотографско изображение на планета: планетата Земя, заснета от повърхността на Луната през август 1966 г. Земята е заснета изцяло през декември 1972 г. от екипажа на Аполо 17. От юли 2015 г. светът разполага с детайлни снимки на всяка планета в слънчевата система.
Така че какво предстои? Сондата „Ню Хърайзънс“ ще продължи своя път до космическия район с формата на диск, наречен Пояс на Кайпер – това е поле с комети, което оформя границата на Слънчевата система. Енергийното й захранване ще се изчерпи някъде към 2030 г., но кой знае какви снимки ще ни изпрати дотогава? Първата снимка на планета извън слънчевата система е направена през 2004 г. от Европейската южна обсерватория, така че жаждата за нови проучвания никога не пресъхва.
Как би реагирал американският астроном Клайд Томбо, ако можеше да види тези снимки? Без съмнение щеше да бъде очарован, въпреки че почина около десет години преди излитането на сондата „Ню Хърайзънс“ през 2006 г. По един трогателен начин приносът му към човечеството не е забравен: на борда на „Ню Хърайзънс“ има един много специален товар – праха на човека, който откри Плутон.
