Българската дума плюскане не е сред най-изисканите и веднага извиква във въображението грозни сцени от поглъщане на огромни количества храна за кратко време, при това с пръсти. По-възрастното поколение сигурно ще си припомни за филма „Голямото плюскане“ (La grande bouffe) от 1973 г., а по-младите ще се смръщят – в техния речник думата плюскане най-често е заменена с кльопачка. Днес ще проследим как английската дума binge e утвърдила мястото си в езика. Употребява се много често в наши дни. Асоциира се много често със злоупотребата с алкохол и в този случай може да се преведе на български като гуляй или препиване – репортажи за гуляйджии, които създават проблеми на полицията и здравните служби през уикенда никога не изчезват задълго от вестникарските страници. Но очевидно в това явление няма нищо ново. През 1854 г. думата binge влиза в Glossary of Northamptonshire Words and Phrases (Речник на думите и фразите в Нортхамптъншър), написан и съставен от Ан Елизабет Бейкър, историчка и илюстраторка (1786-1861). Нейната дефиниция е следната: „Човек отива в бирарията, за да се накваси добре или да го удари на гуляй“.
Очевидно е, че британците прекаляват с алкохола много преди да се появи Националната здравна система, която се опитва да се справи с грозните последствия от пиенето.
Днес думата binge се асоциира не само с тежкото пиянство, но и с преяждането. Живеем в общество, в което има свръхизобилие от храна – най-вече от нискокачествена висококалорична храна.
В древногръцката митология цар Мидас е олицетворение на алчността. Той пожелал всичко, което докосва, да се превръща в злато, но много скоро разбрал, че не е в състояние да се храни, да пие или да води нормален живот и помолил бог Дионис да премахне проклятието. Един съвременен цар Мидас вероятно би поискал всичко, което докосва, да се превръща в неустоими понички и би помолил боговете да го освободят от проклятието, така че да свали килограми и да може да води нормален живот. Броят на хората в Обединеното кралство, които страдат от хранителното разстройство неконтролируем пристъп на глад, нараства и Националната здравна система е нещо като бог Дионис, на чиято врата чукат хора, които го молят да премахне проклятието.
И нещо забавно по темата – най-новият тип неконтролируем „гуляй“, който става много моден напоследък, е гледането на сериали „на корем“. Телевизионните сериали и предавания от САЩ стимулират това явление и то набира скорост с вълнуващи истории в 12 или повече епизода на сезон и финал на всеки епизод, който служи като кукичка, за да гледате следващия. Вместо традиционното гледане на сериала веднъж седмично, хората си купуват DVD-та или стриймват съдържание на таблетите си, така че да могат да гледат епизодите един след друг. Дори Хилари Клинтън призна, че тя и съпругът й „преяждат“ от гледане на хитовото шоу House of Cards.
Очевидно живеем в свят на хора, които обичат да преяждат. Ако това наистина е така, когато наближи уикендът, нищо не ни пречи да се сгушим на дивана пред любимото ни телевизионно шоу с бутилка вино, шоколад, чипс, сладкиши и да се отдадем на удоволствието.
