Предизборната кампания в Обединеното кралство е вече към края си, а все още има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Всъщност, в момента, в който станат ясни изборните резултати, всяка партия ще остави предизборната кампания зад гърба си, за да управлява ефикасно, тъй като избирателите очакват развитие, приемливи решения и добри крайни резултати. Осъществяването на това обаче може да бъде трудно, защото почти всяка по-голяма партия има различни възгледи за начина, по който могат да се постигнат крайните цели. Истината е, че повечето цели се постигат посредством днешната Дума на деня – pragmatic (прагматичен).
Ако се вгледаме в устройството на сегашния британски парламент от чисто политическа перспектива, ще забележим, че независимо от това, че и Консервативната партия, и партията на либералдемократите се обявяват за подобряването на живота в Обединеното кралство, двете партии често имат противоположни платформи. Онова, което ги накара да оформят коалиционно правителство, беше разбирането, че като проявят прагматизъм, могат да работят заедно за постигането на цели, които и двете партии смятат за основни в политическите си програми.
В исторически аспект прилагателното pragmatic е било винаги асоциирано с някакво ниво на активност или, както биха се изразили някои – с някакви машинации. Думата произлиза от древногръцката дума pragmatikós, която означава „активен, потънал в дейности“ и от prâgma/prágmata със значение на „нещо свършено, факт“. В множествено число думата означава държавни дела или бизнес в обществения сектор. Тя навлиза за пръв път в английския език в края на 16 век. Въпреки че винаги е била свързвана с държавни или правителствени дела, днешната дума приема днешния си широк смисъл (да вършиш нещо, което може да се постигне реално, а не някаква неосъществима идея), едва през 1850 г.
Първата известна употреба на думата в английския език e на Уилям Харисън през 1587 г. в творбата му An Historicall Description of the Iland of Britaine (Историческо описание на британския остров) и се отнася за държавни дела (свързани по-конкретно с френската монархия), където авторът пише: „Когато прагматичната санкция за пръв път навлезе във Франция, се появи надеждата, че тези чудовищни престъпления най-накрая ще престанат.“ С времето думата става все по-широкоразпространена и постепенно започва да се използва и във връзка с отделни хора: в творбата си от 1656 г. The trepan Самюъл Върнън пише: „Г-н Пиджън, за да провери прагматичната й природа, която я подтикваше да си пъха носа в тайните на другите, направи всичко възможно да я разубеди, но тя се закле, че ще научи.“ Ето и един пример, който най-добре показва съвременната интерпретация на думата – това е цитат от 1923 г. от Essays of a Biologist (Eсета на един биолог) на сър Джулиан Хъксли, където той твърди, че „Някои хора са прагматични и утилитарни, когато става дума за истината. Други я боготворят фанатично, сякаш е богиня.“
Когато станат ясни резултатите от изборите, британците ще имат правителство, прагматично по дефиниция заради ролята си в държавните дела, но дали ще бъде прагматично в реалните си постижения, ще покаже бъдещето.
